Политолог: Конфронтацията между институциите излиза от рамките на нормалното

Това, което се случва е част от една по-голяма конфронтация между институциите в страната и специално между Президентството и Народното събрание. Тази конфронтация ми се струва, че излиза извън рамките на нормалното. Например, това отворено писмо, което Христо Бисеров написа до президента е неприемливо в една демократична държава. Това каза пред БНР политологът Даниел Смилов.

"Трябва да се каже, че президентът има право по Конституция да налага вето. Той може да го използва по целесъобразността на дадена политика, така че няма спор дали Конституцията дава или не дава право на президента да налага вето. Спорът, повдигнат по отношение на бюджета, според мен е в следната посока. От една страна е правилно, че в България фискалната политика се определя от правителството. Президентът не е основна фигура в определянето на фискалната политика, така че това трябва да е приоритет на МС и от там идва някакво „основание” на парламента да се опита да ограничи президента в налагането на вето върху основния закон – Закона за бюджета. Обаче, ако четем внимателно наложеното вето от страна на президента, то по никакъв начин не оспорва правото на МС и на НС да определят фискалната политика. Възражението на президента е принципно и важно. То е как трябва да бъде правен бюджетът и какво трябва да бъде нивото на прозрачност в него. Това означава - не по съдържанието на политиките вътре в бюджетния закон, а по начина, по който законът е направен и обосновката, която е дадена за различните политики", обясни Смилов.

Според него, ако бъдат отчетени аргументите на президента за наложеното вето, при прегласуването на поправките в бюджета, ще има повече подкрепа за предприетите мерки. "Трябва да имаме предвид, че все пак сме в една особена ситуация, в която имаме мнозинство в НС, което е твърде крехко и което е с подронена легитимност. В този смисъл може да се каже, че президентското вето беше някакъв вид протегната ръка, защото президентът казва: "Да, приемам общата рамка на поправките, които правите, но имам някои възражения по процедурите, по обосновката". В този смисъл при едно прегласуване, ако тези аргументи са отчетени – това ще разшири и подкрепата за приемането на поправките било то в Закона за СРС-тата или Закона за бюджета. Моето очакване е, че тази ескалация на напрежението може би ще продължи. Така стоят нещата, че като че ли и двата лагера втвърдяват позициите си. Това, което ми се иска е нека да има противопоставяне, но нека остане на базата на политики и аргументи, да следваме процедурите, които са предвидени в Конституцията и мисля, че в този смисъл напрежението ще бъде продуктивно", заключи политологът.