Никога не бих станал служебен премиер на Росен Плевнелиев. Това каза председателят на „Ред, законност и справедливост” Яне Янев на брифинг в Народното събрание.
Според Янев президентът се държи неадекватно – все едно е паднал от космоса в президентството, а не е избран заради подкрепата на ГЕРБ.
РЗС внесе в Народното събрание проект на решение за провеждане на национален референдум с въпрос: „Желаете ли свикване на Велико народно събрание с цел приемане на нова Конституция”, заяви лидерът на партията Яне Янев. Основание за внасянето на проекторешение е подписка с валидни 400 000 подписа на български граждани. Това е достатъчно основание тази седмица Народното събрание да вземе решение да се насрочи референдум, който да се проведе заедно с предсрочните парламентарни избори, заяви Янев.
„Поправки и кърпежи в посттоталитарната Конституция ще удължат агонията на прехода”, коментира той. Според него това искане за провеждане на референдум действа като евтаназия за партиите от статуквото – БСП и ДПС. За тях това е смъртоносно хапче и затова не искат по никакъв начин да се промени статуквото, коментира Янев. По думите му при създаването на сега действащата Конституция лицата на създателите й са били обърнати към бившия СССР, а сега България е член на НАТО и ЕС. От 150 текста на Конституцията, има тълкувания по 70 от тях, заяви Янев.
Народните представители от „Ред, законност и справедливост” днес внесоха в деловодството на Народното събрание проект за решение за провеждане на референдум за свикване на Велико народно събрание с цел приемане на нова конституция. Това съобщиха от пресцентъра на партията. В проекторешението е записано, че се предлага Народното събрание да приема решение за произвеждане на национален референдум с въпрос „Желаете ли свикване на Велико народно събрание за приемане на нова конституция?”. Предлага се на Президента на Република България да насрочи произвеждането на референдума за същия ден, в който ще се проведат изборите за 42-ро Народно събрание. Мотивите са на основание Чл. 1, ал. 2 от Конституцията на Република България, който определя императивно, че цялата държавна власт произтича от народа. Тя се осъществява от него непосредствено и чрез органите, предвидени в Конституцията. Тази разпоредба в частта й за непосредственото осъществяване е развита в Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление.
Съобразно изискванията на ЗПУГДВМС, на 1 декември 2010 г. Инициативен комитет на граждани с избирателни права внесе предложение до Народното събрание за произвеждане на национален референдум с въпрос за свикване на Велико народно събрание за приемане на нова конституция. Към предложението беше приложена подписка с необходимия брой подписи на пълнолетни български граждани (според проверката на ГД ГРАО към МРРБ тя съдържа 389 705 коректни записа). С предлаганото решение Народното събрание ще изпълни конституционното си и законово задължение да обсъди произвеждането на референдум, когато това е поискано от повече от 200 000 граждани с избирателни права.
Необходимостта от произвеждане на референдум и приемане на нова конституция е повече от доказана. Тя се споделя от огромното мнозинство от българските граждани. Слабостите в действащата конституция стават очевидни всеки ден. Тези съображения са подробно развити в мотивите на Инициативния комитет. Вносителите на настоящия проект категорично смятат, че те са напълно актуални и днес. Последните събития, особено в големите градове, показват, че тази необходимост пряко влезе в дневния ред на обществото.
Идеята за свикване на Велико народно събрание вече е осъзната дори концептуално от преобладаващата част от българското население, което има избирателни права. Нещо повече, хората искат да сложат край на порочния 23-годишен посттоталитарен модел, за да се съгради нов тип държава с работещи и ефективно функциониращи институции. Справедливите протести на гражданите през последните месеци основно са свързани с необходимостта държавата да бъде на българския народ, а не на политическата и икономическа олигархия и на монополите.
Очевидно е, че въпреки безспорната и доказана необходимост от свикване на ВНС, партийната целесъобразност и политическата конюнктурност се страхуват от подобно решение. Поради това то трябва да се вземе от суверена и след това безусловно да се изпълни от Народното събрание.
Произвеждането на такъв референдум е изцяло в компетентността на Народното събрание и не е сред въпросите, които според закона не могат да се решават с референдум.
Според предложението на Инициативния комитет въпросът за свикване на Велико народно събрание за приемане на нова конституция е обвързан с предсрочно прекратяване на мандата на 41-то Народно събрание. Към днешна дата такава обвързаност във формулировката е явно излишна поради сроковете, в които от днес нататък може да се насрочи и проведе референдумът. При тези обстоятелства парламентът може да се възползва от правомощията си по чл.13 ал.6 от ЗПУГДВМС и да редактира въпроса до вида „Желаете ли свикване на Велико народно събрание за приемане на нова конституция?”, без това да променя смисъла му.
Най-подходящо е денят за провеждане на такъв референдум да бъде същият, на който ще се произведат изборите за 42-ро Народно събрание, което съвпада със законоустановените срокове.
Прякото упражняване на държавната власт от народа е един от ключовите инструменти на модерната демокрация, решаваща гаранция за стабилността на държавността и легитимността на управлението. Неслучайно прякото упражняване на властта е закрепено още в член 1 на сегашната конституция. То следва да стане основен принцип на новата държава и в новата конституция.
След като първото проведено всенародно допитване в съвременната ни история породи повече спорове, отколкото решения, след като заваляха предложения за референдуми, някои от които значими, а други откровено несериозни, е време да се поиска народният вот по най-съществения въпрос за нова конституция и трета българска република. Резултатът от такъв референдум ще даде и легитимен отговор дали е основателно заявлението на площадите, че е необходима промяна в принципите на държавността. А ако 41-то Народно събрание бъде разпуснато, с приемането на предлаганото решение то ще върне мандата си на суверена по най-достойния възможен начин, се посочва още в мотивите.