Въпреки огромното си недоверие към съдебната система българите поставят рекорди в скоростта, с която се съдят. През 2010 г. съдилищата у нас са разгледали над 630 000 дела. Това значи, че всяка минута се обсъждат по 5 дела. Цифрата съобщи шефът на Върховния касационен съд Лазар Груев на заседанието на Висшия съдебен съвет. Тъй като по делата има минимум две страни, това значи, че над 1.2 млн. българи чакат решение на проблемите си, пише в. "Сега".
Цифрата за м.г. е фрапираща на фона на 587 814 дела година по-рано. През всеки работен ден от 2010 г. са завеждани по 2520 граждански и наказателни дела. В страната работят 2200 съдии, което означава, че средно им се падат по 286 дела за разглеждане, а огромният обем води до писане на решения на конвейер и занижава качеството на правосъдието. Натоварването обаче не е равномерно, има бутикови съдилища, които месечно получават дневния "оборот" дела на столичните. Само от Софийския районен съд например е трябвало да бъдат разнесени 500 000 призовки.
От изявлението на Груев се разбра още, че изпълнителната и законодателната власт са пропуснали възможността да реагират навреме, за да не се стигне до пилотните решения на съда в Страсбург, с които България бе задължена до 1 г. да създаде механизъм за бързо и справедливо обезщетяване на жертвите на бавно правосъдие.
Преди повече от година постоянният ни представител в Съвета на Европа Андрей Техов е пратил писма до всички отговорни институции, с които е предупреждавал за предстоящата развръзка, разказа шефът на ВКС. Единствено съдът обаче направил анализ и го пратил в Страсбург. "Държавата можеше още м.г. да започне да решава този проблем", бе категоричен Груев.
С промени в Наказателно-процесуалния кодекс ГЕРБ премахна възможността, ако някой е бил обвиняем за леко престъпление повече от 1 г. или повече от 2 г. - за тежко, да може да поиска делото му веднага да бъде вкарано в съда или прекратено.
В момента пред съда в Страсбург висят 700 жалби срещу България за бавно правосъдие - 500 по граждански и 200 по наказателни дела. Страната ни има закон за отговорността на държавата, но той е доста общ и в него няма текст, който да предвижда обезщетение за бавно правосъдие. Освен това, когато държавата бъде осъдена, плащат всички, а не виновниците за протакането - служители от МВР, прокуратурата или съдът. Евросъдът приема, че делата трябва да приключват до 10 г., колкото и да са сложни.
Лазар Груев припомни, че вместо да се занимават с "гигантейшите проблеми" на Единната информационна система за противодействие на престъпността, при срещите на ВСС с изпълнителната власт се дискутира допускът на членовете на кадровия орган до класифицирана информация. Системата би дала възможност делата да се проследяват от образуването им до окончателната присъда и изпълнението й, но за повече от 10 г. в нея потъват милиони, а резултат няма.