Тракийски глинен олтар от 10-6 век преди Христа са разкрили археолозите в последната седмица от разкопките на Перперикон. Това обяви ръководителят на експедицията проф. Николай Овчаров.
По думите му новата находка, наред със скалните олтари от различни епохи, открити в северната част на скалния град от 2004 година насам, потвърждава тезата за Храма на тракийския Дионис и неговите светилища на Перперикон.
Връзката с думите на Херодот от 5 век, че храма на Дионис тук е прочут колкото храма на Аполон в Делфи, става все по реална, подчерта Овчаров.
По думите му глиненият тракийски олтар от ранно-желязната епоха, намерен преди дни на Перперикон, е с диаметър повече от два метра и той представлява архетип на олтарите в по-късната елинистична епоха.
Към бъзела от разкрития през тази година археологът припомни за врязванията от сграда от енеолита, превърната по-късно, по време на бронзовата епоха в светилище, разкрити от доц. Явор Бояджиев.
Вторият акцент, който коментира на днешната пресконференция проф. Николай Овчаров беше свързан със златното находище от 14 век, което бе намерено отново в северната част на Перперикон. Било е скрито в помийна яма при обсадата на Перперикон от османските нашествия.
„То не е на един човек, а е свързано с епископите на скалния град, които са били толкова богати, че вселенския патриарх ги е задължавал да изплащат пенсии на обеднели митрополити в Беломорието", твърди Овчаров. Според него съкровището, освен неговата нумизматична и естестка стойност, е много важно от историческа гледна точка, защото дава данни от последния период от развитието на Перперикон - годините когато е бил завладян.
Експонатите разкрити по време на разкопките през тази година ще бъдат изложени в Историческия музей в Кърджали на 19 октомври, по време на Дните на южния град.