Повод за днешния ми коментар е казаното вчера от италианския премиер Джорджа Мелони на пресконференция, цитирана от БТА и отразена от други медии. На въпрос от журналисти, тя заяви: „Мъск не е заплаха за демокрацията. Сорос финансираше партии и асоциации, за да влияе на политиката”.
Прочетох, че у нас пък две НПО-та, финансирани от „Америка за България” - еднатаq и други европейски и чужди организации другата, което те сами са афиширали на своите интернет платформи, се изразиха отрицателно по Законопроекта за осветяване на чуждите агенти.
Законопроектът беше внесен през октомври 2022 година от лидера на „Възраждане” Костадин Костадинов
в администрацията на парламента и от тогава досега той 4 пъти го внася, но няма подкрепа от останалите депутати. Явно, че мнозинството т.нар. „народни” представители си добруват с чуждестранните у нас и така им е комфортно и изгодно. По твърдения на вносителя, документът е идентичен с прилагания закон в САЩ, а според опонентите му, приличал на функциониращия в Русия.
Нелепи и направо смешни са сравненията с две държави – империи, в които националната сигурност е въздигната на почит и пиадестал, а тук, както знаете това понятие бе целенасочено изпразнено от съдържание, за съжаление, и хората отдавна говорят, че държавата ни е като разграден двор.
Ясно е, че служители на дадена организация ще бранят своите частни интереси и няма да искат публично да осветяват кой как и защо ги финансира.
Неразбираемо е обаче по въпроси от национално обществено значение за стабилността на държавата да се търси и натрапва през медия тяхното мнение.
От години сме свидетели на това, да ни се пробутват „празните мисли на празни хора”, които не са експерти в дадена област, ама с готовност коментират всякакви теми от ракети до мин@ти. Това е нелепо и несериозно и създава неуважителен, дилетански имидж на обществената сфера. А тя, както знаете, има нужда от оздравяване и то със сигурност няма да се случи без общите ни усилия затова. Сега всеки да тегли чергата към себе си и това е за сметка на общото, на целостта и опазването на държавността.
Затова се възхищавам на вчерашните думи на Джорджа Мелони по повод на Мъск и Сорос и смятам, че е напълно права.
"Проблемът е, когато тези хора използват ресурси, за да финансират партии и асоциации по света, за да повлияят на политиките, нещо, което аз не виждам при Мъск за разлика от Сорос. Ето това намирам аз за опасна намеса“, каза Мелони.
Думите й ме подсетиха за един филм, който гледах преди две години – „Украйна в пламъци”, продуциран от големия режисьор Оливър Стоун /носител на три Оскар-а и куп други кино отличия/, в който има интервю с Дж.Сорос, в което той директно признава, че е финансирал „десен юмрук”, азовци и др. профашистки организации в Украйна още отпреди Майдана.
И докъде стигнаха нещата там години по-късно?!
Мислете! Мисленето е критичен инструмент и не е посилно за всеки. Но е много важно да помним, както казва нашумелият френски писател Ерик-Еманюел Шмит:
Ако се интересувах от това, което мислят всякаквите там тъпаци, нямаше да ми стигне времето за онова, което мислят умните хора.
Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на novini.bg