Политологът Христо Панчугов е асистент в департамента по политически науки на НБУ. Преди това е бил зам.-главен секретар на СДС и е активен участник в опитите за обединение на десницата преди РБ.
- Г-н Панчугов, можем ли да си направим изобщо някакви полезни изводи от вече официално приключилите седми извънредни парламентарни избори?
- Според мен има поне два основни извода от този вот. Стана пределно ясно, че политическият разказ в този вот не е нещо, което вълнува гражданите. Няма съществено повишаване на избирателната активност, а това затруднява търсенето и намирането на изход от сегашната ситуация. От друга страна, ясно се вижда, че политиците ни не са усвоили нито един от уроците на миналото ни.
В парламента се оказват хора, които нямат нито яснота, нито планове какво ще правят от тук нататък.
Това са политически представители, чиито послания нямат обществена подкрепа, но те продължават да се държат предизборно и не съзнават, че вече трябва да предлагат план за изход от политическата криза. Опасявам се, че има голям шанс да наблюдаваме пореден провал в съставянето на стабилно, устойчиво управление. Вероятно ще се провалим в търсенето на формулата за път напред.
- Диалогът между политиците не трябва ли да предхожда претенциите? Как ще коментирате, че преди да седнат да преговарят с победителя, тези партии, класирани след него, първом заявиха своите претенции и начертаха пак червени линии?
- Точно за това предизборното поведение на някои политици споменах по-горе. Те не могат да излязат от капана, в който сами са се вкарали. Подчинили са кампанията си на това да поставят условия и изисквания, а сега не им е лесно да излязат от този коловоз и да потеглят напред. Започват вече проблемите по съставянето на мнозинство и на кабинет.
- Има ли шанс за ефективен сговор между партиите за управлението и между кои партии е най-възможен, според вас?
- Обсъждането на подобни формули е предсрочно и не може да се случи без първо да е ясно дали двамата – първият и вторият основни играчи – ГЕРБ-СДС и ППДБ биха се споразумели за общо управление. Докато те не разпишат ясно дали могат да работят заедно и не поемат гаранции за осъществяването на намеренията им, за трети и повече играчи в тази конфигурация е рано да се говори. Лично аз смятам, че е неприемливо като трети участник в подобна конструкция да е едното или другото ДПС.
- Има ли надежда скоро да излезем от този омагьосан кръг от избори на избори?
- Изборите имат способността да принуждават партиите да вземат решения, които те в изолирани спокойни условия никога не биха взели.
Т.нар. „сглобка” между ГЕРБ-СДС и ППДБ в миналия парламент беше продукт на такава ситуация. Ако партиите откажат да разговарят помежду си и да работят заедно по важните обществено-политически въпроси, то шансовете българското общество да бъде организирано около нещо друго не са малки. Колкото и време да отнеме това, то е неизбежно. Щом партийната система спре да отразява адекватно интересите на гражданите, то тя ще бъде заменена от друга система. Толкова е просто!
- В България има ли реални условия за отмирането на досегашната политическа система и зараждането на нова?
- Сега гражданите са фокусирани върху това да наказват партийната система, но го правят по начин, който всъщност паралелно включва тази система.
Гласуването за несистемни партии в последните години показва, че обществените проблеми се решават все пак отново чрез партии, но други. Към момента нямаме сигурен и стабилен механизъм за изход от статуквото и затова се залага на всякакви алтернативни политически формации. Но това не означава, че в някой следващ момент няма да се появи нова възможност за гласуване. Тя може да е по-радикална, но е възможно и да бъде доста по-справедлива.
- По Ваша преценка, доколко е реално партиите да не могат се разберат за пореден път и отново да ни пратят на избори напролет?
- Работи се това да не се случи, защото партиите в голяма степен изчерпаха своя мобилизационен и организационен ресурс. Има съществен натиск да се състави управление и ние, гласоподавателите, най-после да си поемем глътка въздух. Дали това ще се случи, зависи от самите политици,.Не бива да забравяме обаче, че те през годините не са показвали умения да се справят с тежки политически проблеми. Но и да бъдем оптимисти, че все пак реалността може да ги принуди да вземат непопулярни политически решения.
- Валидна ли е все още формулата „ляво-дясно” в съвремието ни или отмря в изминалите години?
- Валидна е, тя е ориентир за българските граждани да намират и определят своето политическо пространство. Не е изчерпана тази формула, но много отдавна в нея не е попълвано съдържание.
Не е ясно кой кого и по какви причини представлява в българското общество. Затова и политиците говорят за неща, които не интересуват избирателите.
- В тези избори как се представиха десните и левите партии?
- Вляво имат малък ръст и е важно, че спря предишното пропадане на БСП, което се случваше на всеки следващ вот. Обединението на леви формации в едно изигра добра роля, но също е важно, че извън него, няма други играчи в това пространство. Няма кой знае какъв оптимизъм пред тази коалиция, мисля, че тя достигна своя потенциал. За десните, както споменах вече, мисля, че трудно изпълват със съдържание определението за тях.
- Защо вече се говори предимно за технологията, а не за идеологията в политиката?
- Цялата ни избирателна система беше идеологизирана и това е голям проблем. Постигнаха това, че дискредитираха изцяло процеса на гласуване, което води и до ниска избирателна активност. Когато хората нямат доверие в институциите, те просто спират да гласуват. Наскоро излезе изследване на международната агенция „Галъп”, което показва, че гражданите в България имат най-малко доверие в собствената си избирателна система. Това не носи дивидент за никого. Политиците превърнаха избирателната система в идеология, а тя пък от своя страна наказва самите политици.