Докато политиците ни облъчват с панаирджийските си трикове, обидни за всеки човек с вкус и възпитание, преди няколко дни Евростат ни срази с нова мрачна статистика за дереджето на повечето работещи и неработещи нашенци. За дефицита на политики и програми на държавата за социалното житие-битие на българите, отговорност носят онези, които пращаме в политиката, ерго във властта. Това, мисля, че е важно уточнение за размислите ни преди зорлем да се отправим към урните.
Чета поредна мрачна статистика за клетата ни държавица и се чудя с какво самочувствие изобщо онова, което някои определят като „елит” в страната може да погледне в очите избирателите си преди предстоящите извънредни парламентарни избори! Мисля, че
трябва да умират от срам, но не съм наивна и знам, че на повечето хич не им пука.
Разбира се и сред тях има някое и друго изключение, но то и за цвят не става, както казва мъдрият ни народ.
„Продължителността на работната седмица в България е средно с 5 часа по-дълга отколкото в Германия. Въпреки това с доходите си българите могат да поддържат значително по-нисък жизнен стандарт от германците. Минималната заплата в България е над четири пъти по-ниска от тази в Германия и близо четири пъти по-малка отколкото във Франция. От януари 2024 г. минималната заплата у нас е 933 лв., което прави 477,04 евро. В Германия минималната заплата е 2054 евро, а във Франция е 1766,92 евро”, показват данни на Евростат, цитирани от медиите.
„Минималната заплата в България остава най-ниската сред страните от ЕС, въпреки че от началото на годината беше увеличена със 78 евро. Но погледнато в абсолютна сума, минималната заплата в 11 държави от ЕС за година е увеличена с повече отколкото при нас. Например в Ирландия увеличението на минималната заплата е с 236 евро, а в Полша с 232 евро.
Сред първите сме по неработещи младежи. Над 15% от младите хора в България нито работят, нито учат. Всеки шести млад човек в България нито учи, нито работи”, показват също данните на Евростат.
Впрочем в данните, обобщени от европейската статистическа служба няма кой знае каква новина –
бедняците си бяхме на Стария континент и такива си останахме досега.
Това е вярно особено за хората, живеещи извън София, Пловдив, Варна, Стара Загора. В половин България сънародниците ни получавали двойно по-ниски заплати от столичани, ни информира тези дни „Труд”, цитирайки данни от нашето Министерство на труда и социалните грижи. В това също няма нова вест, тъй като хората, които ходят сред хората и здраво по земята, а не само по паркети и червени килими, ги знаят тези реалности.
Знаят също, че нито заплатите, нито пенсиите, нито помощите за слабите и несретните – нищо не ни е като на „европейците”, с които искаме да се родеем и големеем.
А в края на отпускарския сезон пак от Евростат ни удариха по балканските чутури и с проучването, че 44 на сто от нашенци не могат да си позволят почивка извън домовете си. Предполагам, че това са хората, заети да произвеждат храната ни и си „почиват” на полето или в градините си.
Този процент, изобщо всичките тези наши и външни проучвания и данни, на мен хич не ми звучи по „евроатлантически”, а за вас не знам.
Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на novini.bg