100-годишната православна църква в опожареното ямболско село Воден остана непокътната насред бушуващите пожари. Пламъците са обхванали целия район около светата обител, като по чудо огънят не е засегнал сградата. Около храма няма и следа от жива растителност, като пожара е засегнал и къщите, намиращи се в съседство на църквата.
Един от най-опустошителните пожари записа в своята история ямболското село Воден. Но сред пепелта се издига символа на вярата-местната църква “Свети Георги”. Следите от пожара буквално минават покрай храма и сякаш нарочно го заобикалят. Дори високите дървета в двора на църквата остават непокътнати и зелени в сравнение с изгорелите поляни с растителност, които обграждат светата обител.
“Имаше такава възможност да изгори църквата. Но не знам по някакъв начин оцеля”, каза Любо Колев пред БНТ.
“Оградата на църквата спаси църквата. Защото е каменна ограда, огъня наближи до църквата, аз същия ден, когато гореше около църквата, бях”, разказва Христо Христов, кмет на Община Болярово.
Църквата е построена през 1841 година и вече е била опожарявана по време на руско-турската освободителна война. С помощта на дарения, събирани през годините от жителите на селото, е изградена масивна ограда от камъни.
“Събрахме всички хора преди да започнем. Избрахме ново църковно настоятелство и започна една дарителска кампания. Хората, които се отзоваха мисля, че събраха около 20 хил.лв”, посочи Христо Христов, кмет на Община Болярово.
“Благодарение на работата на кмета на общината успяха да се преборят и да се възстанови стената. Цялата стена беше обрасла с растителност и ако не беше изчистена това лято, щеше да изгори и тя. Точно на 100 години е. Едно време са ги карали всички камъни на гръб с живи животни”, каза Стефан Колев.
“Общината помогна с решение на Общински съвет за допълнително средства и в крайна сметка успяхме да ремонтираме и покрива на църквата. Митрополията от Сливен също помогна. Той беше от тези тип “турски” керемиди, както се наричат. Сега бяха заменени”, смята Христо Христов, кмет на Община Болярово.
А местните вярват, че чудо е спасило храма от огнения ад и Божията ръка е съхранила тяхното свято място.
“Как няма да се радвам. Това е най-святото във Воден. То друго остана ли?”, пита Иванка.
Към момента храмът в село Воден се нуждае и от ремонт във вътрешните помещения. Въпреки това тя си остава символ на надеждата и новото начало.