Росен Петров е известен телевизионен сценарист, водещ и продуцент.
На 9 юли (по нов стил) 1850 г. в Сопот се ражда Иван Минчов Вазов. Ражда се този, чието слово ще изгради това, което днес наричаме българска нация.
Нека си припомним малко за него. Словото на Вазов не само е около нас, то е част от нас.
Той създава редица нови думи в българския език.
Опирайки се на народната реч, той пръв сътворява думи като „изгрев”, „заник”, „здрач”, „призори”, „лъх”, „тътен”. Лексикалното му богатство включва над 31 500 уникални думи. Той е създател на първото списание за литература – „Зора”, на първото списание за наука – „Наука”, на първия български роман, на първия научнофантастичен разказ.
На 9 юли 1970 година по случай 120-годишнината от рождението на Вазов, поетът Георги Джагаров произнася реч, в която може би най-точно и емоционално описва значението на „патриарха на българската литература” за нас българите. Ето част от нея:
„..ако Ботев е светкавицата, която разкъсва облаците на петвековното чуждо господство, не е ли Вазов дъждът, който се изля от тях, за да изпълни с живителни сокове все още празните вени на България, да оплоди душите ни и да ги възроди за нов живот?
Детето чурулика: „Аз съм българче”, младежът пее: „Българийо, майко мила”, възрастният шепне: „Българийо, за тебе те умряха”.
България – ето думата, с която поетът покръстваше поколенията и с която ги призоваваше на труд и на подвиг.
Ето онази сладка дума, която той ни даде за мъка и радост, за молитва и за плач, за песен и за марш… С тази дума Вазов правеше от нас хора, от хората – българи и от българите – нация…
От висотата на днешното тържество ние виждаме, че не е достатъчно да наречем Вазов само патриарх. Той е нещо велико и необхватно.
Вазов, това сме ние.
Вазов, това е народът български.
Вазов, това е България!”
Край на цитата.
Силни думи. Днес те може вече да звучат така:
Вазов това сме ние. Или поне – това сме ние, каквито сме били.
Вазов, това е България. Или поне – България, каквато сме имали.
Нека помним.
Заглавието е на редактора