Работим най-много часове, а имаме най-ниските доходи. Защо, бе?! Дори след близо 4 петилетки откакто сме в семейството на ЕС не можем да ги стигнем „белите” европейци по нищо и това си е. Каквито и усилия и плонжове да правят политиците пред ръководството на съюза, повечето българи живеят трудно – над 80 на сто едва връзват края на месечните си разходи и оцеляват от заплата до заплата. Ниската ефективност, липсата на рационално мислене и калпавата икономика ли са причина за лошия живот на повечето ни сънародници?!
Чух една синдикалистка, която говореше по държавното радио, че
България е една от страните в Европейския съюз с най-дългата работна седмица - 39 часа,
при средно малко над 36 часа за съюза. Това показвали най-новите данни на Евростат.
Нейните думи ме подсетиха, че може да сме заети най-много часове от седмицата с престой на работното място, но пък е парадоксално, че затова вземаме най-малко пари. И пак според Евростат, България предлага най-ниските годишни средни заплати - 12 923 евро, докато Швейцария е на върха на тази класация с 106 839 евро.
Защо в България заплатите са най-ниски, въпреки че мнозина работещи са заети най-много часове в службите си?
Според анализатори и специалисти по темата, България е с по-ниските заплати, тъй като все повече и повече работници напускат страната, за да работят в по-проспериращи части на Европа, като западноевропейските страни. Също така, ниското образование, постоянната бедност и по-малкият достъп до обучения от работодателя допринасят за ниските заплати.
Има огромна разлика и в заплащането на женския и мъжкия труд, която била , пак според специалистите, над 10 на сто и докато в белите европейски държави се полагат всички усилия тази несправедливост да бъде коригирана, тук сякаш умишлено и целенасочено се задълбочава.
Ниската ефективност на труда у нас се обяснява
с недалновидните преценки на повечето работодатели, смятат някои напредничави предприемачи. Манталитетни проблеми има и при самите работещи, голяма част от новите поколения са откровено мързеливи и не желаят да се трудят, разлигавени от собствените си родители. Това е причината някои чорбаджии да започнат да внасят работна ръка отвън, та чак и от Индия.
Отслабите синдикати, които не отстояват правата на трудещите се в еднаква степен в различните сектори, също играят важна роля за незавидното положение на българските работници. Както се казва, кипи един безсмислен труд навред у нас, който предполага оцеляване, но не забогатяване.
Истински ме натъжава гледката,
която нерядко наблюдавам – пенсионери, които цял живот са се трудили, не са лузери, да пазаруват на вересия в магазините. Та това са хора, които са работили по над 40 години и са внасяли в хазната по над 40 на сто осигуровки, не са лежали и мързелували, нито паразитирали върху други да ги отглеждат!
Мъдрият ни народ е създал приказка затова: „От много работа се гърбавее, не се богатее”. Тук от близо 100 години е царство на тарикатите, те стават богати с партийни протекции и създават стандарти, които бавно, но сигурно погубват нацията ни…
Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на novini.bg