Коментар на Димитър Стоянов, специалист по конституционно и административно право.
Разделението в обществото наистина е достигнало до много краен предел, щом и за избора на предстоятел на Българската православна църква, на патриарх, който да заеме мястото на поминалия се дядо Неофит,
ние се държим все едно сме на политическо събрание
от времето на Френската революция (на такава реторика и Робеспиер би завидял).
Ние можем да имаме фаворити, да се радваме и да бъдем щастливи, да тъжим и да се възмущаваме и дори да се сърдим, защото сме човеци и това ни е присъщо. Но изборът на патриарх на Българската православна църква не е светски или политически избор, не е викторина, не е референдум, а е проява на Божия промисъл. Както е било от дълбока древност и ще бъде за векове напред – в Символа на вярата (изработен през IV век по време на Първия и Втория вселенски събори) е казано за „една, света, съборна и апостолска Църква“.
Свети Паисий Светогорец казва, че „трябва да знаеш, че много неща се случват по Божия воля по причини, които ние не знаем“. Дали чрез избора на патриарх Даниил Бог иска да ни изпрати изпитания, за да измери вярата ни или иска да ни даде благодат, ние също не знаем.
Предстои да видим, но каквото и да става,
наш дълг е като православни християни да продължим да постъпваме именно по християнски и преди всичко да знаем що е смирение.
Защото тази ненавист, желанието да се надвикаме един друг, надменността, агресията, неприязънта, озлоблението, ехидността са част от онази тъжна, чисто човешка гордост, която Свети Йоан Златоуст нарича „крепост за злините, корен и извор на злото“.
Заглавието е на редактора