Анализ на известния икономист, анализатор, публицист и журналист, член на Съвета по икономически и публични политики Михаил Кръстев.
Освен имагинерните загуби за БВП от хомофобията, другата основна тема, която занимава дясната икономическа мисъл в страната, е развитието на имотния сектор, съответно жилищното кредитиране. Общо взето призивите са за държавна намеса за ограничаването му, тъй като представлява риск за банковата система.
Първо - рискът не се мери така. Рискът се мери на базата на обективни показатели и сравнителен анализ със сходни икономически контрагенти в други държави.
Ликвидност
Българските банки имат по-добра ликвидност от тези в Единния надзорен механизъм на ЕС. Отношението на ликвидно покритие на българските банки е 243,3% към края на 2023 г., при средно ниво за банките от механизма от 164.4%.
Капиталова адекватност
Капиталовата адекватност е основния показател за стабилността на банковата система, както и основния показател, следен при стрестестовете от ЕЦБ. Към края на първото тримесечие на 2024 г. съотношението на базовия собствен капитал от първи ред на банките в България е 20.51% при 15.31% за банките в Единния надзорен механизън на ЕС. Общата капиталова адекватност е 21.65% , при 19.71% на банките в ЕС.
Необслужвани кредити
Делът на необслужваните жилищни кредити е 0.59%, като дори намалява с над 10% през първото тримесечие на 2024 г.
Както виждаме добре, проблем с банковия сектор в България, породен от жилищното кредитиране, не съществува. Растежът му е породен от смесица между народопсихология, липса на други инвестиционни опции с неразвития ни фондов пазар и необходимостта от реализиране на левови наличности преди очакваното влизане в еврозоната.
Време е да спрем с призивите за държавна намеса в малкото работещи сектори от икономиката ни. Балони има много, най-вече в главите на хората, които не генерират стойност.