През ІV век персийският цар Сапор (Шапур) II, от династията на Сасанидите, завзел редица източни византийски области, сред които Месопотамия и Източна Мала Азия. Той веднага се постарал да наложи в завладените земи зороастризма, езическа персийска религия, обявена за държавен култ на Персия.
Сапор направил това в противовес на обявяването на християнството за позволена, свободна религия в цялата римска империя, основен враг тогава на Персия. Затова срещу християните той предприел жестоко и кърваво гонение, продължило две десетилетия. Гонението било както по религиозни, така и по политически причини, защото на християните се гледало като на предатели на интересите на страната.
По това време в столицата на сасанидската империя, град Ктезифон, близо до днешен Багдад, и в град Селевкия, на десния бряг на река Тигър, ръководител на християните бил ученият и усърден епископ Симеон. Той бил сред първите жертви на гонението, но общо хиляди християни били избити заради отказа им да се отрекат от вярата в Иисус Христос.
Царят първо убеждавал Симеон да се отрече от Христос и да се поклони на слънцето, както правели езичниците в Персия. Симеон уверил царя, че християнската вяра възпитава граждани, които спазват закона, а не безумни бунтовници. Царят обаче бил толкова предубеден към него, че заповядал да го хвърлят в затвора.
В затвора Симеон срещнал Гузтадат, бивш християнин, който се отрекъл от Христос, за да спаси живота си. Тогава Симеон по подобаващ начин отново пробудил съвестта на Гузтадат и той заявил, че вярва в Христос. Когато Сапор научил това, се разгневил и заповядал да обезглавят Симеон и Гузтадат, а освен това още 1150 християни от тамошната църква. Преди да обезглавят епископа пред очите му посекли стотици християни, негови духовни чеда. Това станало в средата на ІV век, разказва БТА.