Проф. Вили Лилков е пети мандат общински съветник в Столичен общински съвет (преди - 1999 – 2014 г.), бе зам.-председател на СОС и народен представител в 43-то НС. Сега е зам.-председател на общинския съвет в столицата. Съосновател е на ДСБ, председател на Софийската организация на партията (2013 – 2017г.). Проф. Лилков е завършил с отличие инженерна физика със специализация ядрена техника. Доктор е по неутронна физика към Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика (БАН). Защитил е и научната степен - доктор на техническите науки в Минно-геоложкия университет „Св. Иван Рилски“, където е професор по физика. Ръководил катедра „Физика“ в МГУ повече от 15 години. Вили Лилков е семеен, има трима синове.
- Проф. Лилков, какъв е коментарът ви по повод на внезапно разпаленият скандал около ваша дългогодишна кауза – в София да има паметник на легендарния кмет на града Иван Иванов, допринесъл много за развитието на града и най-вече – на когото всеки столичанин дължи почит и заради наличието на вода в дома си?
- През 2011 г. по мой доклад СОС единодушно взе решение да се обяви конкурс за изграждането на паметник на инж. Иван Иванов. Това се случи по време, когато ГЕРБ доминираше в съвета и нямаше нито едно изказване против инициативата. Имаше 4 конкурса за изграждането на обелиска, които бяха неуспешни по различни причини и бяха анулирани. На петото състезание бе избран изпълнител чак през 2020-2021 г. Композицията беше направена от скулптора Б.Борисов и е готова да влезе в леярна, а по процедура СОС трябва да вземе решение за поставянето й. Когато внесох доклада за монтажа, той мина безпроблемно през общинската комисия по архитектура и тази по култура и образование. Паралелно обаче негативно писмо изпратиха от организацията на евреите в България „Шалом” до общинската комисия по култура. Това стана повод да поискат спиране на процедурата, председателят на ГЕРБ Бойко Борисов призова своите общински съветници да не гласуват за поставяне на паметника. Процедурата до тук беше без никакви проблеми, макар и да продължи дългите 13 години.
Сн. личен архив, проф. Вили Лилков
- Призивът на г-н Бойко Борисов как ще се отрази на целия този процес?
- Би трябвало да не се отрази на процеса, защото не може да стопира нито конкурса, нито изпълнението по изработването на паметника. Според мен обаче има проблем подобно вождистко поведение – как така един партиен лидер може да издава подобни разпореждания на общински съветници! Това задава много въпроси и е лош атестат за работата в един общински съвет. Не мога да кажа кога моят доклад ще влезе за разглеждане, но така или иначе това ще се случи.
- Какви са възможните варианти, когато докладът Ви влезе за разглеждане?
- Вариантите са два – или докладът ще бъде приет,или няма да бъде приет.
Срещу становището на „Шалом” има пратени положителни призиви от други еврейски организации, които нямат против паметника.
Като например от Българо-еврейските научни и културни институти, както и индивидуални подкрепящи становища на много изявени еврейски общественици.
- Какво сочат документите от Народния съд относно обвиненията на „Шалом”, според които Иван Иванов е бил едва ли не нацист и антисемит?
- Сочат, че инж. Иван Иванов не може да обвиняван в нацистка дейност. В качеството си на кмет по онова време е присъствал на рождения ден на Хитлер в Берлин. Наистина 1940 г. общинският съвет именува улици в столицата на името на Хитлер, Бенито Мусолини и Виктор Емануил, но това не дава основания да се твърди, че е бил нацист и антисемит. Има документи от Народния съд, доказващи, че дори народният обвинител по неговото дело казва, че не вижда основания кметът да бъде съден по закона за Народния съд. Нещо повече, самият Иван Иванов е привлечен на съд от т.нар. четвърти състав, който съди военните лица, а не за антисемитска дейност в седми състав. В онези години е било много лесно човек да бъде съден като фашист и нацист, но спрямо Иван Иванов не е направено, защото са липсвали доказателства затова. След 1954 г. в най-мракобесните времена от управлението на Вълко Червенков, Иван Иванов е бил реабилитиран, т.е. отпаднали са каквито и да било обвинения срещу него.
Сн. уикипедия: Гениалният кмет на София Иван Иванов.
- Защо обаче днешните му съдници точно сега се нахъсват срещу него?
- Въпросът беше поставен и през 2016 година, когато след публикация на Леа Коен в един вестник, „Шалом” проведе свое заседание, на което изиска документи и предизвика анкета по темата. Тогава бях поканен за мнение и становище като вносител на идеята за паметника. После
„Шалом” излезе с позиция, че не намира основание да протестира изграждането на паметника.
Становището на организацията е публикувано във в.”Еврейски вести” и всеки може да го прочете. Веднъж организацията взема едно решение, а защо днес излиза с ново и различно, аз не зная. Надявам се да обяснят тези свои противоречия.
- Доколкото съм чела историята за този велик за времето си инженер и кмет, не е ясно и защо изобщо е бил съден от НС. Защото е учил в Германия, бил е гениален и визионер ли? Какво е вашето обяснение?
- Когато инж. Иванов е подведен под съдебна отговорност през март-април 1945 г. към доказателствата в Народния съд пристига и един документ от тогавашната Държавна сигурност, който гласи:
„Бившият кмет на столицата инж. Иван Иванов принадлежи към онази група наши общественици от миналото, които за съжаление са били малцинство, но могат да се нарекат почтени. По убеждения той е националист, без ярко определение към някоя партия. Например към Цанковото движение, той винаги е имал отрицателно становище. От т.нар.”национални организации” никога не се е интересувал и не е подкрепял нито една от тях. Инж. Иванов е убеден монархист и отявлен германофил, но трябва да се подчертае, че никога не е бил привърженик на националсоциализма. В интимен кръг, и на публични места, той често се е изказвал против националсоциалистическия режим. Официалните германски служби имаха мнение за него, че той има отрицателно становище относно националсоциализма. Отношенията му с Бекерле бяха само в официален контакт. Известно ни е мнението на Гестапо, че те му нямаха доверие. Знаели, че в миналото той бил комунист, защото знаейки, че няма симпатии към националсоциализма, то вероятно има такива към комунизма. Смятаха го за покровител на комунистите”.
Край на цитата от този документ.
- Каква съдба на един талантлив човек, който едни обвиняват в нацизъм, а други в комунизъм! Какъв ръководител е бил той, какво пише в документите?
- Да, вижте какво нещо е историята! Службите дори по време на царския режим са го следили. Това свидетелства пред Народния съд бившия шеф на полицията Димчо Соколов. Политикът, писател и поет Трифон Кунев, който се явява на делото като свидетел казва: „Той закриля писатели с прогресивни разбирания…говореше се, че подплатата на палтото му била комунистическа, а той германофил”.
Също така ще добавя и друг факт – от инж. Иванов са искали като кмет да уволнява от кметството комунисти. Тогава в община София са работили 7200 души, в т.ч. и работниците към чистотата.
Той обаче бранел в еднаква мяра служителите си
и оставя на постовете им на ключови места комунистите – Петър Славински, секретар и началник на културното отделение/ б.р. по онова време така са се именували днешните дирекции и отдели/, Орлин Василев – редактор на списание „Сердика”, инж. Алекси Квартирников, бъдещ кмет на София от ОФ, инж. Беров, началник на водопроводното и канализационно отделение, юристът Буков, началник на съдебното отделение. От всички служители е уволнил по непригодност само 4-5 души, а всички останали е закрилял и това е възбуждало подозрение на полицията. Не е допускал разправа с хората му. Всичко това го пише в документите.
- Защо тези, които го съдят днес, не четат прецизно историята, за да не изглеждат смешни?
- 80 години по-късно го осъждат хора, стъпили върху крехкия постамент на своята политкоректност и омраза и за мен това е изумително. Не бива да правим втори Народен съд за инж. Иванов! Независимо от всичко, което се случва сега, аз съм категоричен, че паметник на инж. Иван Иванов ще има. Той е безспорна личност с огромен принос към София.
Благодарността на софиянци и паметта, която носи града, са много по-силни от моментните политически спекулации.
Във всеки софийски дом има по няколко паметника на Иван Иванов – това са чешмите в домовете ни. Той докарва до всеки дом водата от Рила в години, когато не е имало европейски проекти, компютри и тежка техника. С кирки, лопати и волски каруци всички работещи на водопровода, докарват водата от 60 км до София и аз мисля, че пътят на водата ни трябва да влезе в туристическите маршрути, да бъде показвана и разказвана историята. Важно е децата и гражданите на България да знаят и виждат как водата се събира капка по капка, за да стигне до града. Проектът на инж.Иван Иванов е бил грандиозен по своя мащаб за онези години. Той е бил насочен към бъдещето.
Сн. уикипедия - част от Рилски водопровод
Освен сградите, модернизирането на улиците, инж. Иванов обявява Витоша за природен парк, защото той оценява смисъла на планината и я приобщава към града. Присъединява и много от околните села, прави т.нар. „голяма столична община” – бил е страхотен визионер. Също така, успява след 7 съдебни дела да осъди белгийският концесионер на електроснабдяването по онова време и връща концесията на общината, а цената на тока за софиянци пада. По онова време Германия е окупирала Белгия и ако той не беше предприел това дело, концесията за електроснабдяването щеше да стане германска, те щяха да печелят, а след войната – съветска и България вероятно ще е трябвало да плаща огромни пари да си откупи тази концесията от руснаците и т.н..
Инж.Иван Иванов е направил безброй и несъпоставими добрини за града и за бъдещите поколения.
- Накрая да попитам и за бъдещия ви проект „Синя България” – кои, защо и с какви надежди го правите?
- Подхождаме по същия начин като с проекта „Синя София” – десни консервативни партии се съединяваме, за да се явим заедно на изборите. Освен организациите от нашето обединение в „Синя София”, сме отворени и за нови членове.