Разговарям с конституционалиста проф. Пламен Киров. Той е завършил Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски” през 1985 г. и от следващата година, та досега е преподавател там. От 1995 г. до 2006 г. е бил член и зам.- председател в няколко поредни състава на ЦИК. Бил е конституционен съдия от 2006 до 2015 г., също така и представител на България във Венецианската комисия. Специализирал в Гърция, Малта, Холандия и САЩ. Той е ръководител на единствената катедра по конституционно-правни науки в България към най-стария юридически факултет - в Алма матер.
- Проф. Киров, наруши ли Конституцията Мария Габриел, представяйки списък с имена на кандидат-министрите преди ден?
- Никой не може да каже дали е нарушена Конституцията.
Не става ясно от всички последващи уточнения, тези хора като са се договаряли до какви споразумения са стигнали. Вярно е, че те не са подписали нищо, а това е проблем заради всички следващи хипотези. Ако нещо е подписано, после няма как да се отметнеш. Сега ситуацията е дума срещу дума. ГЕРБ казва, че са се разбрали с партньорите си, но може би просто не са догледали работата докрай. Не можем да твърдим обаче, че те умишлено преследват скандал.
- От другата страна – на ПП-ДБ, какво имаме!
- Някакви нервни реакции и изблици. Не става ясно защо не са се разбрали предварително за декларациите на министрите. Можеха да си стиковат кандидатурите като по-напред видят кой от предлаганите за министерските постове отговаря на изискванията затова, за да не стане гаф като този с Кирил Петков преди време, а също така и да декларират изричното си желание да стават министри. Писмени документи никакви няма и досега такива не са били депозирани при президента. Но за да няма такива скандали занапред, е добре да се въведе практиката, за която говорим тук и сега – да се разписва всичко на хартия, за да няма повече дума срещу дума.
- Каква е ролята на президента в така създадения обществен хаос?
- Президентът не е длъжен да изисква писмени доказателства, за съгласието на кандидат-министрите да стават министри.
Държавният глава издава указ, с който предлага на НС да избере министър-председател. В този документ изобщо не се споменават имена на министри. Има едно становище на съдията Д. Арабаджиев в съда на ЕС. През 1992 година той беше конституционен съдия и написа решение, в което се казва, че дори когато е издаден президентски указ за кандидата за министър-председател, той после има право да променя състава на претендентите за министерските постове до гласуването им в НС. В това решение изрично пише, че президентът трябва да прецени само дали кандидатът за министър-председател отговаря на изискванията на Конституцията. Но не и за отделните министри – този въпрос изобщо не се поставя на този етап от формирането на правителството.
- Защо тогава се стигна до днешната ситуация – каква е Вашата оценка затова?
- Ставаме свидетели на една мърлява работа между хора, които се надлъгват и си нямат никакво доверие. Те не искат да направят коалиционно споразумение за съвместно управление. Очевидно е, че не могат да работят заедно. Не случайно Н.Денков и К.Петков отидоха при връчването на проучвателния мандат, който се взема от най-голямата по численост парламентарна група.
Двамата представители на втората по численост парламентарна група нямаха място при президента в онзи момент – ето това вече е противоконституционно.
- Според Вас те защо бяха там?
- Мисля, че те не вярваха до последно, че Мария Габриел ще вземе мандата, за да го изпълни. Партиите от т.нар.”сглобка” си нямат никакво доверие.
- От тук нататък какво следва?
- Два варианта: или Мария Габриел връчва празна папка и се оттегля, или тя подменя онези 11 имена от списъка на министрите, които заявиха, че не искат да са министри и поставя на тяхна място други. После следва гласуване, не се получава мнозинство, отива се на втория мандат – съставяне на правителство от ПП-ДБ, който, разбира се, ще се сгромоляса и се отива към третия мандат, а накрая – на избори. Накратко, ако партиите от т.нар.”сглобка” искаха да управляват и да няма нови избори, то те щяха да се разберат още преди десетина дни и да не се стига до настоящите политически гърчове.