На 8 февруари 2024 г. БСП внесе Закон за доброволчеството в Народното събрание. През последните няколко месеца група от млади юристи са работили активно, за да се разпише законът, паралелно с което се е провело широко обществено обсъждане с различни граждански, младежки и доброволчески организации, както и с институции и министерства.
Габриел Вълков, председател на Младежкото обединение на БСП, обобщи в интервю за Novini.bg., че в момента в България с доброволчество под една или друга форма се занимават над 100 000 души. Той е един от тях.
"Всяка една държава в ЕС вече има такъв закон и доброволчеството е уредено. Само България изостава, което е основният ни проблем – че винаги изоставаме на фона на други европейски държави. Целта ни е всеки доброволец да се чувства защитен и да получава нужните осигуровки, застраховки и обучения, за да може да извършва дейността си ползотворно. Да има някаква организация. Винаги когато има доброволческа акция, по фейсбук групи и платформи се събират доброволци за всички тези каузи. Искаме да централизираме това с обединена платформа, в която да има регистрирани доброволчески организации, всеки като доброволец да се регистрира, да види къде има акция и да вземе участие в нея след това", обясни младият социалист.
Кристиян Пелагиев, член на Правната комисия на Младежкото обединение в БСП, обясни, че основната задача на закона е да направи доброволчеството по-привлекателна дейност за младите. Законопроектът предвижда доброволците да могат да бъдат пълнолетни, непълнолетни лица и дори и такива, поставени под запрещение.
"Изяснява се много точно статутът на доброволците. Работата, която извършват, трябва да е съобразена с възможностите на малолетното или непълнолетното лице. Вкарваме минимална граница на доброволческа възраст – 16 години. Регулират се правата и задълженията на доброволците от една страна и на организациите от друга. За нас е важно доброволците да знаят, че ще получат необходимо обучение, екипировка", обясни той.
Пелагиев уточни, че доброволчеството може да е краткосрочно, дългосрочно и корпоративно. "Дългосрочно е при подписване на договор, трябва да е над 30 дни в една календарна година. Предвидили сме стимули като 3-дневен платен отпуск. Да не се застрашава работното място е най-важно. Корпоративното доброволчество представлява доброволчество по време на работния процес за сметка на работодателя. Предвидили сме и създаване на регистър, ръководен от МТСП. В него се предвижда да бъдат вписани лицата-доброволци и организаторите на доброволческа дейност", обобщи социалистът.
Габриел Вълков разказа и за още две инициативи на Младежкото обединение на БСП, които в миналото не са били приети, но от които няма и да се откажат: т.нар. "културен чек" и по-ниски лихви по студентските кредити.
"Основната идея на "културния чек" беше, когато млад човек навърши 18 години, да получи под формата на ваучер 200 лв., които да използва за култура: да си купува учебници, книги, помагала, да ходи на кино, театър. Щеше да струва на бюджета около 7-8 милиона лева. Младите не могат да вземат тези 200 лв. като пари", обясни той.
"Лихвите в България в момента са около 3-4%. Студентските кредити са със 7% лихви. Абсурдно е, защото са и държавно гарантирани. Ако студентът не може да го върне, държавата го покрива, а банката няма риск. А този кредит е взет от някого, за да учи. Този законопроект не беше приет от ГЕРБ с аргумента, че ощетяваме банките", каза още Вълков.
По повод безплатното висше образование, Вълков заяви, че за най-добри резултати бизнесът и образованието трябва да са обвързани и да си сътрудничат. "Когато бизнесът каже от какви кадри има нужда, да го съгласува с държавата и с образователната система, тогава държавната поръчка за такива кадри да се намали или съответно увеличи, спрямо нуждите на бизнеса. Тогава плащаш образованието на хората, които след това имат реализация", аргументира се младият социалист.
Председателят на Младежкото обединение на БСП коментира и напрежението в партията. "Проблемът произтича от това, че Градската организация има едни решения, „Позитано“ - други. И те понякога влизат в колизия. Не е правилно да става така, защото аз вярвам в демокрацията. Като човек, роден в новото време, ние трябва да сме демократична партия на 100%. Аз съм член на Градския съвет, който взима тези решения. Когато сме се събрали, сме взели едно решение. Там се получава конфликтът. Градската организация на София, освен че е най-голямата, в нея са и най-големите и известни кадри на БСП като цяло: например там членуват Румен Овчаров, Корнелия Нинова, Калоян Паргов. Имаме доста мозък вътре в организацията. Когато сме взели някакво решение, то не е взето просто така. Аз бях на събранието, когато се взимаше това решение. Личното ми мнение е, че общинските съветници не са направили грешка. Ние взехме решение да подкрепят председател на СОС, независимо кой е той, с цел да се отпуши работата на Общинския съвет. В градската организация на БСП има много умни хора и това тежко решение беше взето след над 2 часа дебат. Повече излизат публично тези неща, отколкото е необходимо. Дебатът трябва да остане вътре в залата. Когато започне да излиза по медиите, става грозно и става проблем. Няма партия, в която вътре да не се карат помежду си. Ние се караме по медиите, а не вкъщи, както е редно. На хората им писна от избори. Самият народ не иска да гласува, затова беше взето и решението за СОС".
Целия разговор можете да видите във видеото.
По материала работиха: Галя Георгиева и Теодора Павлова