"Тъжно е това, което се случва, тъжно". Така коментира вчерашното решение на Министерски съвет за заличаване от картата на България на село Бостаните Асен Джунински, секретар на община Чупрене, пише в. "Преса".
"Не трябва да се допуска такова нещо - едно село да изчезне", категорична е Елисавета Трифонова от близкото село Върбово. "Ще дойде време, след 30-40 г. хората ще започнат да се връщат в този край. Като се закриват селата, къде ще се върнат?", недоумява 84-годишният Йордан Първанов, който е изживял по-голямата част от живота си на Бостаните.
Макар да се знае, че от 8 г. в китната махала, разделена от пътя за Белоградчик, не живее никой, хората от този край са потресени и виждат лош знак в чисто административния акт за закриване на едно българско село. Бостаните възниква като населено място в началото на 19 в. Основават го хора, които се отделят със семействата си от голямото тогава село Върбово. Било във времето, когато балканското село наброявало 1300 души. Населението на Бостаните е достигало 100 души през 30-те години на миналия век.
В началото на новото столетие Бостаните се прочу като селото с един жител. Йордан Милоин живял сам повече от 10 г. До 2004 г., когато го намират умрял в дома му, без да е ясно от какво е починал. Казват, че трупът му бил наяден от плъхове.
Данните от последното официално преброяване през 2011 г. отчитат, че в Бостаните не живее нито един човек. Решението за изтриването от картата на България е взето светкавично, без дебати и драми. Министерското писмо с указанията е от 17 април, решението на общинския съвет в Чупрене - с дата 9 май, а от вчера Бостаните вече не е село.