Пламен Абровски е юрист и експерт по европейско законодателство. Той е адвокат в сферата на земеделието, храните и горите. Бил е дипломат в Постоянното представителство на България към Европейския съюз, отговарящ за Общата селскостопанска политика на ЕС и законодателството в горския сектор.Работил е Министерство на земеделието, храните и горите и в Българска агенция по безопасност на храните. Беше депутат и председател на Комисията по земеделие, храни и гори в 46-ото и 47-ото Народно събрание.
- Г-н Абровски, защо протестират земеделците у нас?
- Липсата на ясна политика в сектор "Земеделие" обуславя протестите на хората, които произвеждат.
В обществото ни има огромно неразбиране на проблемите на земеделските производители.
Септември м.г.беше подписан един меморандум, който обаче не беше изпълнен така, както очакваха нашите фермери. По отношение на зърнопроизводството меморандума касаеше защитни квоти, намаляване на вноса на слънчоглед от Украйна, но това не се случи. Слънчоглед се внася и до ден днешен. Също така царевица, пшеница, рапица и ечемик. Както е известно в тази държава се произвежда по различни начини и правила от тези в европейските държави, себестойността им е много ниска и всичко това подбива цените на пазара у нас. Също така за държавната помощ, известна като "украинска" в бюджета ни не бяха предвидени средства. Чак сега, като започнаха протестите, започнаха да търсят пари за тази помощ. Всичко това ясно показва липсата на политика в сектора.
- И докъде ще стигнем така?
- Разговорите между представители на правителството и недоволните фермери продължават. Това, което аз дочух от различни представители на браншовите организации, е че в частта "чувствителни сектори"/плодове, зеленчуци, животновъдство, тютюн, маслодайна роза, но бяха изключени черупковите плодове/ браншовиците са готови на сделка. Това означава, че те ще се съгласят на предложените им от правителството 150 милиона лева, въпреки че тези средства са едва малко над трийсетина процента от онези, които получиха м.г., дори не половината - 213 милиона лв.
- Можеше ли да не се стига до това напрежение, според вас?
- Да, можеше, ако имаше комуникация в тази сфера, но няма. В сектор "Земеделие" има комуникация между властта и производителите само, когато започнат бунтове и стачки. Ако хората не излязат по пътищата с техниката си, министрите нито ги слушат, нито се съобразяват с проблемите им. Министърът на земеделието си тои в кабинета и работи нещо, което не се знае какво е и вече 9-ти месец няма яснота. Така че липсата на внимание, на комуникация, на разговори провокират производителите към протести. Законодателните промени, за които те настояват можеше да бъдат решени още през септември м.г.
- Ще посочите ли пример в това отношение?
- Да, вчера е даден за разглеждане измененият Закон за собствеността и ползването на земеделските земи. Министерството е подготвило изменение на частта на разпоредбите, касаещи сключването на доброволните споразумения. Това е малка корекция, която от септември досега не е направена.
- Кога се зароди и защо продължава пренебрежението към земеделието у нас - този толкова важен продоволствен сектор?
- Вече посочих, че този министър сега има проблем с комуникацията с производителите, което е странно предвид факта, че идва от преработващата промишленост.
Аз работя от 20 години в този сектор и не си спомням да е имало земеделски министър, срещу когото да има протести през два-три месеца.
Няма друг такъв. Причините вече посочих по-горе. Ако той беше събрал браншовите организации още през октомври и им беше обяснил, че няма да има пари за държавна помощ за последиците от войната в Украйна, тогава в рамките на бюджетната процедура, те можеха да поставят този въпрос на финансовия министър, на политическите партии. Ако това беше направено, нямаше да има затваряне и блокиране на пътищата в държавата.
Протестиращите сега искат жизненоважни за дейността им закони. Единият е за доброволните споразумения и ще бъде решен. Но нито закона за браншовите камари ще им реши проблемите, нито закон за аграрната камара ще направи това, нито закон за агрохранителната верига във вида, в който го има.
- Част от обществото ни е настроено срещу т.нар."зърнари", какъв е проблемът с тях?
- Според мен това е пак поради неразбиране. Трябва да се обясни, че водещото при тях не са милионите, които наистина получават няколко фамилии в България. Водещото е производството и заетостта, които те осигуряват. Един мой познат - зърнопроизводител, неотдавна ми разказа, че като се спукал водопровода в селото или при друга авария, той отива със своя техника и поправял катастрофата, за да не стоят хората с дни без вода. През зимата много от тях чистят пътищата от снега. Всичко това не се показва, говори се само за колите им и парите им.
- Има ли рационален и дълговременен изход от създадената ситуация или през два-три месеца земеделците ще протестират?
- Трудно е да се каже. Към момента властта е подготвила три варианта: да се подпомагат фермите до 3000 дка, да се подкрепят тези с до 6000 дка или онези, които имат до 10 000 дка. Колкото са повече декарите, толкова ставката намалява и тогава помощта пак ще се окаже малка. От сектор "Зърнопроизводство" е поискана помощ от държавата, но няма да я получат в пискания вид, а им се предлагат трохи. Любопитно ми е по какъв начин ще бъдат потушени тези протести на зърнопроизводителите. Те поискаха над 400 милиона лева, но им дават 80 млн.лв. За измененията на законите, споразумения трябва да има между производителите и депутати в НС, където се гласуват законите, а не на правителствено ниво. Ако имаше комуникация, нямаше да се стигне до тези протести.