Има един велик роман, който прекрасно описва „явлението“. На испанския писател Мигел де Сервантес. Невероятна книга. Гениална и красива.
Казва се „Знаменитият идалго Дон Кихот де ла Манча“ (или просто „Дон Кихот“).
И в него главният герой не един и два пъти обяснява защо оръженосецът му Санчо или другите хора виждат обикновени неща там, където той самият вижда великани, армии или други героични предизвикателства за един странстващ рицар.
Преди това обаче ще трябва да си припомним, че колкото и романтичен да е образът на Дон Кихот, той все пак е несъмнено луд.
Та, където Санчо вижда мелници, Дон Кихот вижда великани. После вижда как две армии се приближават за битка, но Санчо вижда само стадо овни. А когато в страноприемницата Дон Кихот „убива“ меховете с вино и собственикът иска да му бъдат платени, старият благороден, романтичен, но и малко чалнат идалго е абсолютно убеден, че се е бил с грозен великан и неговата армия. Виното, смята той, е всъщност кръвта им.
И когато му казват, че мелниците са мелници, меховете са мехове, а овните са овни, той намира много „логично“ (за него си) обяснение. Че очите на наблюдаващите са омагьосани от зли магьосници, за да бъдат заблудени, а само той вижда истината.
Магия. Това е.
Затова обикновените хора, които не са посветени в тайните на света и живота, в които е посветен един благороден странстващ рицар, не виждат „истината“.
Това е доста типично за суеверното мислене на голяма част от хората през средните векове, Ренесанса, че и по време на Индустриалната революция.
Добре… признаваме си… че дори и до днес.
Но сега модерните проблеми изискват модерни решения.
Днес всичко, което някой ОТКАЗВА да разбере, го маскира под одеялото на всесилната „наука“. Която явно е сменила някогашната „магия“.
Какво искам да кажа ли? Ето това:
Знаете, че има плоскоземци. Знаете, че те вярват в неща, които будят смях у мнозина. Представете си как един плоскоземец го качват в космическа ракета и го изстрелват в орбита около земята.
Другите космонавти ще му показват кое какво е, ще му показват различните континенти на нашата планета и ще му обяснят траекторията на планетите от Слънчевата система.
Когато се прибере на земята и го питат дали се е убедил най-после, че земята не е плоска, какво очаквате да каже? Че се е убедил, нали? Защото го е видял със собствените си очи, нали?
Да, ама не.
Ще каже, че са го качили на фалшива ракетата симулатор, която така и не е излетяла от земята и през цялото време са му прожектирали специални ефекти на реалистични екрани.
И ето как „магията“ беше сменена с „наука“ и „специални ефекти“.
Смятат, че кацането на луната е CGI (компютърно генерирани образи), при положение, че компютрите през шейсетте са били абсурдни, камо ли способни на подобен (или какъвто и да било) CGI.
Но те обясняват, че това е лъжа и заблуда, нарочно са ни накарали да вярваме, че не са имали такива компютри, когато те ВСЪЩНОСТ са ги имали.
Вече приписват на науката невероятни способности, като например промени на ДНК. Факт е, че би било великолепен пробив, ако науката можеше да променя ДНК, защото това би излекувало много генетични вродени заболявания. Но това е научна фантастика към момента.
Но плоскоземните антиваксъри са сигурни, че им „пипат“ ДНК-то през ваксините, с които ги чипират. Те вярват и в тези невероятно малки чипове, които могат да минат през иглата на инжекцията…!!!???...
Вероятно разбирате, че това е текст от поредицата ни „защо е важно образованието“.
Рей Бредбъри някога е казал: „Не е нужно да гориш книги, за да унищожиш една култура. Просто накарай хората да спрат да ги четат“.
Преди няколко месеца американците бяха засекли, че китайците нарочно пускат различно съдържание на TikTok (който е китайски) в Америка и в Китай. В Америка, на американските деца, алгоритъмът уж случайно им избира и пуска танци, глупави смешки, тъпо съдържание; докато в Китай същата апликация показва на децата съдържание с наука и знания.
Може би се сещате защо.
И може би разбирате, че следващите войни ще са войни на интелекта и технологиите, които ще превземат изостаналите, така както някога напредналите европейци са колониализирали изостанали народи.
Не е нужно да казваме нещо морализторско, за да нахъсваме хората да учат и четат. Те или искат да го правят, или не искат. И, ако не искат, трудно ще се намери мотивация, която да ги убеди. И не смятам, че онези, които имат най-голяма нужда от образование и наливане на знания, всъщност вярват на това, което току що си казахме, или че го приемат на сериозно, или че въобще им пука.
Така че можем да си спестим „поуките в края на приказката“.
Това, разбира се, не е български феномен. Това желание да са изостанали се появява у различни групи сред всички нации и народи на света. Въпросът е в каква концентрация, че да си правим сметка доколко е опасно за дадена страна това явление.
Но, дори да прекараме месеци в изготвянето на математически модел, който да ни покаже какъв е размерът на опасността за – да речем – нашата държава, то единственото, което ще постигнем с това, е да си докараме киселини и високо кръвно, защото в крайна сметка механизмите за решаване на този проблем са в ръцете на хора, чиято кариера и богатство зависят от наличието на необразована тълпа, която реагира първосигнално. Или иначе казано: в ръцете на политиците.
В книгата си Sapiens: A Brief History of Humankind Ювал Харари говори за трите най-важни революции в човешкото развитие:
1. когнитивна революция. Когато човекът вече е способен да си представя неща, дори неща, които не са наоколо. След като си ги представя, започва да търси начин да ги създаде.
2. земеделска. Която му помага да уседне и да отглежда посевите си на едно място, където да развие цивилизация.
3. научна. В която се намираме и днес.
Не знам какво си мислите вие по въпроса, но вероятно е крайно време да помислите и за това дали научната не е крайното стъпало, от което човекът да падне и да изтрие в крайна сметка резултатите от другите две.
Тоест?
Тоест, използвайки науката като новото си суеверие, да се самоубие, смятайки я за новата черна магия.
Това едно. И второ, улеснявайки живота си с плодовете на същата тази наука, срещу която грачи и плюе (но не спира да консумира в особено големи размери), да размекне мозъка си дотолкова, че да започне деволюция.
През средните векове е имало хора, които са наизустявали цели пасажи от трудовете на Аристотел (например). Днес не помним дори телефонните номера на близки и приятели, защото смартфонът ги помни вместо нас. Когнитивните способности на тълпата не са, не са били, вероятно и скоро няма да бъдат нещо велико и будещо възхищение. Регресът би бил пагубен.
Колкото и да си повтаряте, че НИЕ можем да идем до луната, да оперираме сърце, да нарисуваме Мона Лиза или да напишем симфония, ще трябва да си признаете, че това го могат шепа хора, а ние – тълпата – сме си същите каквито сме били и преди 5000 години, само че с повече технологични играчки и знаем какво е мълнията. Знаем, нали?
Хората, които бутат живота ни напред, са инженерите, които създават двигателите, смартфоните, самолетите, фармацевтите, които измислят хапчетата, от които ни минава главата, хората, които правят така, че като натиснеш копчето лампата да светва (докато ти и идея си нямаш КАК става това).
Те, на фона на цялото, са една шепа. Всички други са пътници на самолета на цивилизацията, а съвременните „политици“, които са си едни най-обикновени некадърни популисти, са решили, че трябва – за своя изгода – да накарат тълпата да се разбеснее и да поиска да отвори кабината на тоя самолет в движение, на 10 000 метра височина, защото всичко наоколо е само един CGI и световното тайно правителство ги лъже.
Те, некадърните популисти, може и да предполагат до какво води умишленото затъпяване и всяване на страх с цел манипулация и управление, но не изглежда като да им пука.
Те имат изключително конкретни и краткосрочни цели. Оцеляването на цивилизацията далеч не им е сред приоритетите.
__________________
Този коментар изразява личното мнение на автора
и може да не съвпада с позициите на редакцията на Novini.bg.