Остра полемика по повод на някакво мнение в „Свободна Европа” у нас за изучаването на „Аз съм българче” на патриарха на българската литература Иван Вазов, продължава вече втора седмица. Мисля, че най-разумно би било децата на имигрантите, които решат да живеят тук, да бъдат научени на това и на други български стихове от Златния фонд на нашата литература. Наред с краткото, но много съдържателно „наЗдраве”, което чужденците с охота и бързо научават и сричат, но не разбират какво означава „Радвам се да се старая”.
Аз съм българче
Аз съм българче и силна
майка мене е родила;
с хубости, блага обилна
мойта родина е мила.
Аз съм българче. Обичам
наште планини зелени,
българин да се наричам –
първа радост е за мене.
Аз съм българче свободно,
в край свободен аз живея,
всичко българско и родно
любя, тача и милея.
Аз съм българче и расна
в дни велики, в славно време,
син съм на земя прекрасна,
син съм на юнашко племе.
Преди време покойният проф. Божидар Димитров, директор на НИМ, направи предложение
за частично решение на демографските ни проблеми – да поканим, привлечем да живеят тук нашите сънародници от диаспорите извън България – Молдова, Бесарабия, Поволжието, Македония… Нищо не беше направено по този въпрос, а сега, дори по време на войната в Украйна в новинарските сводки само чат-пат някой ще спомене нещо за нашите сънародници отвън. Тъжно и срамно.
Обществото ни обаче бе наелектризирано от статия в „Свободна Европа” – медия, създадена от ЦРУ в зората на Студената война миналия век, загрижена за децата на имигрантите от Афганистан, Сирия и др. страни от Близкия Изток и как щели били да усвояват „Аз съм българче”…
Мисля, че щом ще има имигранти, които искат да живеят в нашата Родина с нас, е добре да спазват и нашите правила, закони, учебни програми и т.н. Какво не е ясно и защо трябва да се пише дълго и скучно по прости и ясни казуси, не разбирам.
"За да е възможна интеграцията, много сфери трябва да се променят, включително образователната система. Защото тя е скроена единствено по мярата на етническите българи.
Няма как децата на 100 000 имигранти да се почувстват пълноценна част от българското общество, ако са длъжни да учат „Аз съм българче“, без на образователната система да ѝ хрумва, че и те биха могли да научат българските деца на нещо и да обогатят живота им."
Това написа в статията си авторката Светла Енчева, която е призната за „личност на годината” преди време от ЛГБТ-общността у нас.
Лошо няма, но както казва една приятелка,
по примера на САЩ, където новородените, независимо от гените и произхода на родителите им, се вписват като американски граждани,
какво да му умуваме тука на това как чуждите щели били да приемат родните правила, закони, учебни програми и т.н..Що за робска и нагаждаческа позиция е ние, домакините, да си променяме живота заради гости, които евентуално ще поканим?!
Не приемам, дори презирам всяко нагаждачество и угодничество по принцип, а от широко разпространеният у нас израз „Радвам се да се старая”, направо се отвращавам!
Освен всичко друго у нас има и специализирани училища към някои посолства, където родителите могат да си запишат отрочетата, ако не им допадат българските.
Не че съм върл фен на родните образователни програми, в които признавам, че има големи безумства. Смятам, че едно от големите сред тях е да се изхвърлят от учебните планове произведения на родни класици, най-безспорният сред които е Патриархът Иван Вазов.
Сн. уикипедия
Той предвидливо приживе е написал:
Моите песни
И аз на своя ред ще си замина,
трева и мен ще расне над прахът.
Един ще жали, друг ще ме проклина,
но мойте песни все ще се четат.
И много имена и лесна слава
годините без жал ще изметат
ил ще покрие плесен на забрава,
но мойте песни все ще се четат.
В тях зов се чуй за правда, за свобода,
любов и благи чувства ги красят
и светлий лик на нашата природа,
та мойте песни все ще се четат.
В тях вее на Балкана лъхът здрави
и тайните хармоний му звучат,
и гръмът на народните ни слави,
та мойте песни все ще се четат.
Във тях душата ми изля се цяла
с най-скъпите си бисери, цветя,
в тях всичко светло, ценно си е дала,
във тях живей, звънти и тръпне тя.
Не ме смущава див вой от омрази,
не стряска ме на завистта гневът –
спокойно гледам в бъдещето ази:
там мойте песни все ще се четат.
Те жив са отклик на духа народни,
а той не мре, и дор сърца туптят
от скръб и радост в наший край свободни,
и мойте песни все ще се четат.
P.S. Седмица по-късно държавните ведомства - МС и МОН се сетиха да реагират на публикацията на "Свободна Европа" по повод на "Аз съм българче" и последвалите реакции в медиите. В някои имаше интерпретации по темата, но всичките тръгваха от основния коментар в "Свободна Европа" и ако някой трябва да бъде обвиняван за "фалшива новина", то е точно това издание. Дали правителството е сигурно, че с опроверженията си цели точно това?! Или за пореден път "сгази лука", образно казано!
Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Novini.bg