В Сливен и Берковица вече могат да вдигат наздравици за Новата година със "златната" вода, която ще плащат съответно с 40% и с 80 на сто по-скъпо. Живителната течност поскъпва общо в 37 селища в страната, но най-скъпа е в посочените градчета. В София засега поскъпването се отлага, защото предишното управление на общината отказа да подпише искането на концесионера. Но в следващите месеци вероятно регулаторът ще уважи претенциите на фирмата - концесионер.
Най-масовото поскъпване, одобрено от КЕВР, е с 4-5 лева за кубик вода и то засяга близо 11 селища. В Разград ще плащат по малко над 6 лева за кубик.
Т.нар. "независим" регулатор, който е на бюджетна издръжка, обяснява поскъпването с различни фактори - инфлация, обещано повишаване на заплатите във водните дружества, и т.н. и т.н.
Никъде обаче не се чете за обвързаност на повишаването на цената на тази услуга с качеството й.
Така се стига до парадокса хем да плащаме скъпо и прескъпо като за "златна" вода, хем от чешмите ни да тече жълта, зелена, кална течност. А има и над 470 селища в страната, които са на постоянен воден режим и плащат за услуга, която така и не получават.
На много места пък като София например водата се докарва по гравитачен път и разходите на доставчика са значително снижени. Въпреки това концесионерът нагло всяка година иска поскъпване на услугата и регулаторът щедро им дава каквото си поискат.
Никой обаче не коментира
кой контролира, ако това изобщо се прави, изпълнението на инвестиционната програма, с която всяко частно дружество се е добрало да изпълнението на тази обществена услуга.
Това е задължително условие при отдаването на дадена дейност на концесия. После обаче всичко потъва в мъглата на безхаберието. Точно като в Агенцията за следприватизационен контрол, която ужким трябваше да следи за изпълнението на обещаваните чудеса от приватизаторите, а после се оказа, че в цялост липсва какъвто и да е контрол, а е налице само бандитско разграбване на държавата. Но никой не е търсил отговорност на хората, които захлебваха в тези безброй държавни и общински агенции, комисии и прочее места за хрантутници. Това, според мен, нито е морално, нито е добро.
Но да се върнем при водата - чест прави на предишната управа на столицата, че не е подписала поредното искане за оскъпяване на водата тук от вчера. Дано новият кмет прояви упоритост и не позволява на тези концесионери да му се качат на главата, образно казано. Защото, както е известно и по-горе споменах,
софиянци получават водата си по гравитачен път благодарение на някогашния гениален кмет инж. Иван Иванов.
Вероятно няма да е много трудно да се провери и каква част от обещания инвестиционен план от фирмата е изпълнен.
Покрай нерешения проблем с безводието в други български селища пък м.г. пак се заговори за създаване на национална стратегия за водата. Само ще припомня, че такава има приета от 41 Народно събрание,преди това от МС. По нея нищо нито се прави, нито се следи и отчита.
По места пък В и К сектора е под егидата на областните управители и кметовете, а всички заедно страдат от нехайство, непукизъм и на повечето места - от тежък непрофесионализъм. Освен пълното безобразие с ремонтните дейности но водопроводите и канализациите, има дружества, които вземат нерегламентирано пари от потребителите за дейности, които са длъжни да правят безплатно. От това се обогатяват както служителите от В и К така и местните власти, които се правят на слепи и глухи и просто не им пука за хората.
Та Честита да ни е Новата 2024 година и да пийнем по една "златна" вода!