Антон Кутев е роден в София на 13 септември 1968 г. Завършва средно образование в 119 ЕСПУ „Вл. Башев“ в столицата. Магистър в НХА „Н. Павлович“ София със специалност „Изкуствознание“. От 2003 до 2007 г. е общински съветник в Столичния общински съвет, бил е депутат в три парламента, говорител на 4 правителства, а в момента има свой частен бизнес.
- Г-н Кутев, как мислите дали има надежда на шестия път градският парламент да си избере председател и Столична община да заработи нормално? Питам ви, защото сте бил общински съветник и познавате работата в общината, в СОС.
- Проблемът в общината е много сходен с националния – хората във властта нямат ясни образи и послания, не е ясно нито какво искат, нито какви са целите им. Те не умеят и да правят компромиси, нито пък да обединяват хората около себе си. Нито кметът, нито общинските съветници, след като вече са избрани, полагат усилия да загърбят теснопартийните си интереси и да накарат системата да заработи така че да е в полза на софиянци. И на общинско, и на национално ниво, политиците не мислят какво ще оставят за историята след себе си.
- Вашето образование е посветено на изкуството и историята, какво мислите за рушенето на ПСА, за което пък съдът се произнесе, че е незаконно?
- Аз няма как да одобрявам рушенето на паметници, смятам че това е варващина. Щом някой не харесва съградените от други обелиски и не е съгласен с историческата им трактовка, то да запретне ръкави и да направи други. Разрухата на монумента ПСА издава безсилие, злоба, отрицателни човешки емоции. Дали единствените прояви на фашизъм са само във ВСВ! Дали без Червената армия тази война щеше да свърши така, както свършва?
Историята се е произнесла по тези въпроси, а когато рушиш паметници, ти рушиш паметта. Това е варварство, което никога не е водело до нищо добро.
Нарязаха на парчета паметника и омерзиха много хора. Като унищожиха мавзолея на Георги Димитров какво направиха на това място! Нищо. Кафене - временно. От този акт с нищо не се промени живота на нито един българин. Хора без политическа перспектива се изразяват като унищожават това и онова. Те не могат да съградят нищо полезно и ново.
- Едва минаха местните избори и лявото обединение, което на местните избори в София застана зад Ваня Григорова, се разпадна. Има ли надежда и бъдеще за лявото, според вас?
- Думите Ви не се отнасят с еднаква сила за цялото ляво, а само за БСП, където продължават роенето и разпада, предизвикани от ръководството на партията. То умишлено провокира хора да се отцепват сами от партията, а ако не го направят, насила ги гонят. За мен всичко това бележи краят на БСП такава, каквато я познаваме. Не вярвам вече, че скоро това ръководство ще се смени. Но дори това да стане, то партията, на която аз години бях секретар, вече не е изглежда монолитно и авторитетно.
Вече го няма старото БСП, което вкарваше по 80 и повече депутати в парламента. Това днес е партията на Нинова.
Иначе в лявото има шанс, но ще трябва да се мине през по-дълъг процес на формиране на политики и политици. В България има много лявомислещи хора, дори такива, които не си дават сметка затова. Ваня Григорова доказа, че лявото има бъдеще даже и в София, защото извинете, ама близо 5000 гласа в повече за опонента на Ваня, е по скоро въпрос на математика. Обобщено, лявото има бъдеще в България, но то не минава през БСП.
- Ваня Григорова ли ще е лицето на новото ляво?
- Тя вече е такова лице, но още е рано за категорични изводи, защото вече казах, че е нужно време. При левите има големи брожения вътре сред самите тях. Както казваше преди време Петър Берон: „вътревидовата борба е по-голяма, отколкото междувидовата”. Този стар проблем на лявото към момента е още по- силен. Все пак не губя надежда, че може да бъде преодолян през авторитети и разумни политики, но е нужно време.
- Ако Ви помоля да синтезирате накратко - каква беше политическата 2023 година?
- Дано не Ви се сторя краен песимист, но ще споделя, че никак не съм щастлив от това, което се случва в българската политика не само през изтеклата 2023 година, а изобщо през последните години.
Ярка илюстрация на състоянието на общественото ни пространство, е имиджът на управляващото мнозинство и на кабинета сега.
Лично на мен ми е странно как така има хора, които извън политиката и доскоро са били дори симпатични, а когато влязат в нея стават, меко казано, неприемливи образи, личности, които не са на мястото си. Тъжно е, че вече липсват авторитети, лидери, идеи…
- Така ли е и в глобален аспект – навън също ли има зацикляне в политиката, липсват ли силни лидери?
- По различен начин, но да. Има пренареждане на начина, по който функционира световният ред. От двуполюсен модел преди и еднополюсен през последните около 40 години, днес се виждат много различни центрове в света, които имат различно влияние, но ще трябва, ще им се налага да се сработват помежду си. Например руският президент Вл. Путин според мен ще постигне целите си, защото той доказа, че предишният свят вече не е същият, различен е. Но какво ще ни донесе на нас в България този свят – нямам представа. Нас в Евразия никой не ни е канил, ние принадлежим на Западния свят и чисто българският интерес е в това ЕС и НАТО да прогресират. Само че аз далеч не съм убеден, че вървим на добре.