Димитър Манолов е президент на КТ „Подкрепа“. Роден е на 23 август 1958 г. в София. Магистър инженер по строителство на сгради и съоръжения. Член е на КТ "Подкрепа" от ноември 1989 г., има синдикален опит над 30 години.
- Г-н Манолов, смятате ли, че може да има разумно решаване на ситуацията с енергетиците и миньорите, или те са просто обречени?
- Разумни алтернативи винаги има, но въпросът е дали някой ги търси. Проблемът в сегашната ситуация е, че не просто няма никакви алтернативи, а по-скоро е обратното
– активно се търси начин как да бъде съсипана българската енергетика.
- Вие не подписахте споразумението с правителството, но колегите ви от КНСБ подписаха. Какъв е коментарът ви затова?
- Не зная мотивите на колегите от КНСБ, но съм наясно защо аз не го подписах. Всичко в този документ, за което се говори и планира като дейности, беше без гаранции, че ще стане реалност. Имаме две решения на парламента по тези въпроси, но към момента нищо не е реализирано. Едно такова споразумение не съдържа в себе си никакви гаранции, че обещаното ще се случи на практика. Много е тъжно, че решенията на Народното събрание не се вземат насериозно, не се изпълняват и никой не носи отговорност затова.
- От 2009 година се говори за закриване на въглищните централи, защо досега никой нищо не направи за работещите там?
- Нека да степенуваме по важност проблемите там. Досега не се знае в какво ще бъдат преквалифицирани работниците, от кого и как.
Най-важният въпрос обаче е как ще съществува нашата енергийна система без топло- електрическите централи. Нямаме отговор.
Вечер и сутрин, когато всички си пускаме електроуредите вкъщи и няма нито една инсталация за производство на електроенергия без топло-електрическите централи и никаква алтернатива, какво ще стане! Засега тук чуваме само някакви свободни съчинения в сферата на фантастиката, но никой нищо конкретно не предлага. Затова докато не бъде намерена техническа алтернатива на топло-електрическите централи, не може и дума да става те да бъдат закривани. С всички уговорки, които могат да се правят по темата, защото наистина това са стари съоръжения на по над 100 години, има много проблеми, но никой не е измислил нещо рационално, което да ги замести.
- Хората от Мариците са още на магистралата, как ще приключи този конфликт?
- Конфликтът може да приключи по няколко начина.
Идеята да завърши полезно за България, вече не съществува, за съжаление.
Възможност е работниците в централите да дръпнат шалтера на енергетиката, за да се разбере колко са важни централите.
- След дни са местните избори, отчаянието и безверието ли отказват хората да гласуват – де факто малко над 8 на сто от имащите право на глас избират властта?
- Направо е трагично, че управниците през всичките години назад отказаха хората да упражняват своите конституционни права. Наблюдаваме някакви битки на твърди партийни ядра, а повечето хора не се интересуват от обществения живот, от политиката, която пък присъства всеки ден в живота им.
- Вие сте строителен инженер, харесвате ли строителството в столицата, изобщо в страната?
- София е моят роден град, той е интересен и в него са се случвали много неща през годините назад. Ясно е, че има проблем с презастрояването, с унищожаването на зелените градинки и растителността и това е валидно не само за столицата, а и за цялата държава. Някои хора просто през годините решиха да забогатяват като строят без правила и ред.
Пропуснахме много време да подхождаме умно и нанесохме непоправими щети на града.
Да видим какво ще правим занапред с големите проблеми, които създават неудобства на хората – транспорт, улична инфраструктура, чистота, детски градини, водоснабдяване и т.н. и т.н..
- След 30 и кусур години, смятате ли, че демокрацията у нас е постигната?
- Да, тя е процес и е като всички подобни в останалите държави. Друг е въпросът, че някои у нас страдат от синдрома „Кореком” – винаги цъкат по чуждите стоки и ругаят родните, нищо че нерядко тези отвън само са загънати в по-лъскави опаковки. Никъде не съществува идеален свят.