Можеше ли хаосът, предизвикан от блокираните пътни артерии от справедливия протест на миньорите и енергетиците, да бъде предотвратен?
Можеше, ако някой добронамерен ръководител бе пожелал предварително да говори и обясни на работниците какви са следващите стъпки по плана след затварянето на въглищните централи.
Неяснотата пред бъдещето на близо 20 000 миньори, енергетици и техните семейства /приблизително 80 000 души/ в три български района – Стара Загора, Перник и Кюстендил ги изкара на протест преди дни, който продължава до днес. Когато бунтът започна, премиерът ги покани на разговори, обаче миньорите се заинатиха и поскаха той да отиде при тях. Инатът е балкански тертип на поведение, от който рядко се ражда нещо смислено и добро.
Въпросът обаче е защо предварително не беше разяснено на хората какви са светлите намерения на партийните и държавни ръководители за бъдещето на протестиращите поданици?! Оправданията, че в петък пред Великден на страницата на МИ са благоволили да пуснат най-после някакви планове, не вършат работа в хаоса, в който държавата ни тъне и то в навечерието на местните избори.
Въглищните централи умират и затова се говори от години, ама защо нищо конкретно не се прави за съдбата на заетите в това производство, което е твърде специализирано и конкретно и работилите го години наред няма как за два дни или два месеца да добият нови, различни умения, за да се пренастроят автоматично?
Държавата ни плаща за вредни въглеводородни емисии и трябва да се намери изход от тази ситуация. Затова има и примери отвън – страната ни далеч не е най-големият собственик на въглищни мини и съответно производство от тях. И Германия, и Полша например имат повече мини и заети работници в тях. Защо не се види какво се прави там за заетите в този неблагодарен труд и да се приложи и тук?
Около 2 милиарда от бюджета ни отиват за квотите на ЕС и това е чудовищен разход за опосканата ни хазна.
А имаме ли друга алтернатива за производство на топло-електроенергия, или пак нашите управници се правят на по-католици от папата и опасват на гол тумбак чифте пищови, бързайки да покажат колко се радват да се стараят?!
Впечатляващо изказване по темата направи председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев пред националното радио:
"Важно е да има диалог, в резултат на който да се стигне до добри решения. Ние също потърсихме среща в МС, тъй като наши членове изразиха несъгласие и притеснение относно този индикативен списък на компаниите, които биха били финансирани от Плана за справедлив преход. Такава среща ще има с премиера и министъра на енергетиката още утре следобед. Ние настояваме този процес за представяне на предложения от предприятията да бъде рестартиран, подновен и съответно списъкът допълнен и обогатен, така че да имаме много по-богат избор, честна, състезателна процедура, в която да не се предопределя кой би участвал на база на разписани условия и индикативни списъци. Ако това е една от ползите от този протест, очевидно си е струвало затрудненията", каза Велев. Той допълни, че не е ясно
защо ЕК упорито не иска да преразгледа ангажимента за 40% редукция на въглеродните емисии към 2026 г. спрямо 2019 г.
Велев подчерта, че такъв ангажимент не е поет от други страни с повече въглища от нас. Според него това създава много сериозни проблеми за страната, която вече беше лишена, при това абсолютно неоснователно, от 4 изправни ядрени реактора.
Протестиращите защитават хляба си и не без основание се боят от неяснотата за своето и на децата си бъдеще. България и без това върви към обезбългаряване, не е нужно да продължават опитите за прокуждането им зорлем зад граница. Протестите на засегнатите миньори породиха недоволства у други граждани, поради блокираните пътни артерии и затрудненията да се придвижват от точка А до точка Б. Някои казват: „Протестите на миньорите няма да решат техните проблеми, ама те ни създават на нас дертове по пътищата”. Други се вторачиха в заплатите им и по колко щели да вземат наведнъж, ако ги съкратят. Да де, ама тлъсти обезщетения вземат и магистратите, военните, полицаите и няма доказателства, че вършат повече и по-ефективно работата си.
Това за пореден път доказва, че в обществото ни няма чувство за солидарност и съпричастност към ориста на другия, който е в беда. Ами ако утре ти си на негово място?
Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Novini.bg