Михаил Кръстев е икономист, журналист, член на Съвета по икономически и публични политики.
Anton Hekimyan е изключително успешен в своята сфера, разпознаваем и издигнал се до възможно най-високото стъпало -
ръководител на една от двете най-големи телевизии в страната.
От страна на ГЕРБ подобна кандидатура е повече отколкото могат да мечтаят и честно казано - отколкото заслужават на фона на управлението на София през последните десетилетия.
Тук основният въпрос, който социалните антрополози трябва да изследват е, защо толкова успешни в кариерата си български граждани се отказват от нея, за да се занимават с политика? Като ръководител на бТВ Хекимян има много повече лостове за обществено благотворство, отколкото като кандидат-кмет с изоставане от опонента си, ако гледаме социологическите проучвания.
Също както Ицо Хазарта, който като рапър е допринесъл много повече за създаването на критична обществена нагласа към корупция или несправедливост, отколкото като невзрачен ”народен представител”.
Примерите са безкрайни, дори Васил Терзиев е сред тях.
Дали корените на този феномен се крие в Учредителното събрание или назад?
Заглавието е на редактора.
Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на редакцията на Novini.bg.