Коментар за novini.bg на проф. Владимир Чуков, известен арабист, университетски преподавател и учен в областта на политиката на Близкия Изток и исляма.
Издателството на университета в Оксфорд издаде нова книга на ръководителя на тунизийското ислямистко движение „Ан Нахда“ /Възраждане/ Рашид ал Гануши със заглавие „За ислямската демокрация“. В нея лидерът на тунизийските ислямисти /Мюсюлмански братя/ е в съавторство с английския изследовател Андрю Марш, който е преподавател по политически науки в американския университет в Йел. Това става почти година след като Оксфордското издателство преведе и издаде книгата на ал Гануши за обществените свободи в ислямската държава.
Рашид ал Гануши е бивш председател на тунизийския парламент и е задържан от месеци в тунизийски затвор, обвинен в корупция.
Самата книга е представена под формата на диалог между ислямисткия мислител и американския експерт.
Последният се опитва да представи разбиранията на ал Гануши за демокрация, плурализъм, справедливост и право, ислямска и западна философия.
Самата книга е разделена на десет глави, озаглавени „Основни свободи в исляма“, „Диалектиката на единството, различието и политическия плурализъм в исляма“, „Кога ислямът е решението?“, „Свободата първо“, „Между Сийед Кутб и Малек бен Наби: десет точки“, „Ислямът и гражданството“, „Проблеми на съвременния ислямски дискурс“, „Секуларизмът и връзката между религията и държавата от гледна точка на партията Ан Нахда“, „ Последиците и изискванията на следреволюционната конституция“ и „Правата на човека в исляма“.
Малек бен Наби /1905-1979/ е представен като идеен опонент на Сийед Кутб /1906-1966/– теоретикът на ислямското насилие. Това е така, независимо от факта, че и двамата са причислени към съвременното ислямско мисловно възраждане. Първият е съвременен алжирски мислител, който е автор на тезата за „ислямския цивилизационен банкрут“, а книгите на втория „Пътепоказател“ и в „В сянката на Корана“ се възприемат като учебници за насилието, което ислямската държава трябва да упражни срещу „държавата на невежеството“. Идеите на двамата са част от философията на движението на Мюсюлманските братя, какъвито са и тези на самия Гануши.
83-годишният Рашид ал Гануши учи в аграрния факултет на Кайрския университет,
но през 1964 г. е експулсиран от страната, заедно с останалата група тунизийски студенти. Впоследствие заминава за Сирия, където през 1968 г. завършва философския факултет на Дамаския университет. Опитва се да продължи образованието в Сорбоната, но не го довършва. През 1981 г. основава движение „Ислямска тенденция“, което през 2011 г. е регистрирано като партия „Ан Нахда“ /Възраждане/. Същата година се завръща в Тунис, след като е живял повече от 22 години във Великобритания.
В момента, след кончината на суданеца Хасан ал Тураби /1932-2016/ и на египтянина Юсуф ал Карадауи /1926-2022/ Рашид ал Гануши е възприеман като водещия жив идеолог на движението Мюсюлмански братя.
Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на редакцията на Novini.bg.