Коментар за novini.bg на проф. Владимир Чуков, известен арабист, университетски преподавател и учен в областта на политиката на Близкия Изток и исляма.
Проведената на 23 август в Рим среща между външния министър на Израел Ели Коен и неговата колега Нажла Манкуш
предизвика вътрешнополитическо сътресение в Либия, както и скандал с международен отзвук.
Фактът беше анонсиран от американски медии, но веднага намери място в бюлетините на световните информационни агенции. Според саудитската агенция „Ал Арабия” се разбра, че идеята е била на председателя на Асоциацията на либийските евреи от 1967 Рафаел Музун. Неговата организация е била посредник на подобни контакти и в миналото, реализирани без шум в Италия, Гърция или Швейцария. Сега обаче нещата ескалираха и се стигна до гневни демонстрации по улиците на Триполи. Това предизвика мълниеносното отстраняване на Манкуш от премиера Абдул Хамид ад Дбейба.
Журналистическите разследвания показват, че всъщност срещата е била договорена още преди месец именно от ад Дбейба, по време на неговото посещение в Рим. Споразумението е било с италианския премиер Джорджа Мелони. Израелски източник споделя за Ройтерс, че „договорката е била на най-високо равнище“. Всичко това противоречи на първоначалното изявление на външното министерство в Триполи, че „срещата е била случайна и неофициална“. След отстраняването си от поста Манкуш потвърди, че нейният началник премиерът ад Дбейба е я изпратил в Рим, за да направи контакт с Ели Коен. Очевидно,
ръководителят на либийското правителство на „националното единство“ не е очаквал подобна реакция от либийското общество и вероятно се е надявал срещата наистина да остане тайна.
Два момента са интересни в подобен дипломатически казус. Първият са разменените реплики между Вашингтон и Тел Авив. Държавният департамент е изпратил писмо на израелското МВнР в което се казва, че „подобни срещи са пречка пред осъществяването на аврамическите договори“ /установяването на дипломатически отношения между Израел и арабските държави, които се реализираха под егидата на американската дипломация/. В същото време от Тел Авив декларираха, че „Вашингтон е гневен, тъй като не той е организирал срещата в Рим“. Подобна мини криза на доверието между стратегическите партньори в Близкия Изток не е прецедент. В същото време не е ясно как това ще се отрази на силно стимулирания от САЩ процес на установяване на дипломатически отношения между Израел и Саудитска Арабия.
Все пак е видима военно-стратегическата координация в региона между двете страни. Това важи особено за Сирия. Преди дни тричленна делегация от американския Конгрес посети сирийския град Изаз, провинция Алеппо, който е в зоната, окупирана от Турция. Прави впечатление, че в състава й е родената в Носовка, Украйна Виктория Спарц /р/, паралелно с Джо Уилсън /р/ и Дийн Филипс /д/. Експертите правят паралел с осъществената преди 10 години визита на покойния вече сенатор и бивш кандидат-президент от Републиканската партия Джон Маккейн /р/, който посети същото място. Тогава с помощта на Турция, САЩ започнаха обучението на сирийската въоръжена опозиция.
Много специалисти считат, че сякаш Сирия се завръща към обстановката, предшестваща 2015 г.,
когато Русия направи своята военна интервенция в страната. Като аргумент в това отношение се посочват и избухналите антиправителствени демонстрации в Суеида, населена предимно от друзкото малцинство в страната. Част от него живее в Израел и се ползва с голямо доверие на израелската държава. Сирийските демонстранти принудиха властите да затворят офиса на управляващата партия Баас в града. В същото време прави впечатление, че митингуващите развяват знамето на република Джебел друз, полуавтономно образование, съществувало през периода 1921-1936, по време на френския колониален мандат. Провинция Суеида има стратегическо за Израел местоположение, тъй като граничи с Голанските възвишения, част от които са включени в Израел.
Преди дни в районите, управлявани от Сирийските демократични сили посещение направи бившият шеф на Пентагона Кристофър Милър. Той проведе срещи с фактори на кюрдската „автономия“. Почти паралелно с него визита на лагерите, в които са задържани бойците на ИДИЛ ал Хол и ар Радж в Северна Сирия направи и командващият CENTCOM ген. Майкъл Курила. Сякаш, за да е пълна картината на военното сътрудничество трябва да се отбележи, че преди седмица израелската авиация бомбардира летището в Алеппо, което трябваше да затвори, заради нанесените щети. Съвместните американо-израелски действия в Сирия са реализирани в район, чийто периметър е 200-300 км.
Международния отзвук от отстраняването на Нажла Манкуш включва и Турция. Любопитното е, че тя е избрала Истанбул, като място за своето бягство от Либия. Според сайта „Бауаба ал уосат“ почти веднага след това тя е излетяла за Лондон. Според местни специалисти това показва влиянието на турската държава върху правителството на ад Дбейба и въобще в Либия, особено на фона на добрите отношения, които тя изгради с бившия и настоящия турски външен министър. Нещо повече, турски военен контингент продължава да присъства в териториите, които са под контрол на правителството на „националното единство“. Последното обаче очевидно си е направило грешна сметка, тръгвайки да осъществява контакти с еврейската държава, с цел да спечели благоразположението на Вашингтон, месеци преди да изтече мандата му. Видно е, че ад Дбейба не се е съобразил с факта, че реализирането на дипломатически отношения между Израел или която и да е арабска страна е събитие, имащо тежестта на повече от нормални двустранни отношения.
Наблюдатели са на мнение, че размяната на дипломатически представителства между Тел Авив и Рияд ще е сериозен предизборен коз в ръцете на настоящата администрация на Белия дом.
Това е така особено на фона на традиционната подкрепа на евангелистите /едно от най-влиятелните техни обединения се нарича „Американски евангелисти за Израел“/ за републиканците и най-вече за очертаващия се им кандидат-президент Доналд Тръмп, създател на термина „аврамически договори“. Редица наблюдатели изразяват съмнения, че либийският премиер ад Дбейба, чийто мандат изтича в края на година, е имал предвид тези обстоятелства и особености на американската вътрешна политика, когато е изпратил Манкуш да се види с Ели Коен. Логично е, че когато му дойде времето, след неговата бивша външна министърка и ад Дбейба ще я последва като политик.
Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Novini.bg