Че се готвят и обвинения да им предявяват и да ги съдят?
Само едно напомняне преди всичко: „Левски“ е вечен, МОЧА – не. А колкото до опитите на някои „политически лидери“ да водят война с привържениците на „Левски“… както искате, те и други са се пробвали.
Да прехвърлим набързо случилото се през седмицата, да нахвърляме своеобразен обзор на горещата откъм събития седмица точно в нейния работен финал.
Честно казано, почна да ни писва да живеем „в интересни времена“ но явно сме изтеглили късата клечка.
Като казах „късата“, та се сетих…
… един „лидер на политическа партия“ се отрече от задържаните за шпионаж в Лондон. Както преди няколко години се отрече от задържания с граната на Нова година, а после се отрече и от Елена Г., която се хвърляше на амбразурата за него.
Отрича се от своите на поразия, а те все са му верни.
А сега твърди, че онези мили хора не били свързани с партията му.
А ние, разбира се, доматите ги ядем с колците и сме родени вчера следобед, та не можем да се сетим, че за някой да е „свързан с партията“ не е задължително да има партийна книжка, да си е татуирал името ѝ на челото и да ходи по партийните събрания и да е автор на химна на партията.
Снимките на копейките са достатъчно красноречиви. Особено онази, на която задържаната за шпионаж копейка държи торта, на която е написано името на Изрожденската партия на Копейкин.
Първото, което Копейкин каза, още преди да има някаква реакция, бе: сега американските медии на Козяк ще се опитат да ги свържат с нас.
Гузен, негонен… как продължаваше натам?
Ако правилно разбирам, надеждата тук е, като се на**реш, да обявиш бързо: „сега американските медии на Козяк ще се опитат да кажат, че мириша“... и това трябва да ни накара да вярваме, че миризмата на памперс не идва от тебе, защото си обявил предварително, че миризмата е лъжа.
Или греша?
Мисля, че дори и популацията, която кълве на копейки, сега стиска зъби и си вика: Добре бе, що сè на тоя, нашия, му се случва бе! Пак трябва да го защитаваме сега, да се правим, да ставаме за смях.
Но после дойде убийството на Алексей Петров и всички се разсеяха от шпионската афера.
Между другото – последно за „шпионската афера“… На снимките се виждат три лица и едното изглежда малко заждролено, като на гастербайтер, който си мечтае да удари от лотарията или да намери къде дават помощи, с които можеш да живееш и да ходиш на дискотека.
Това много заблуждава хората да си мислят, че и тримата са утрепани от живота и заждролени, та се смиляват над тях и ги отписват като „натопени“. Другото лице обаче, може да погледнете, не е никак заждролено, а е на бизнесмен, който – както се оказва, имал връзки с бизнеси в Германия и Австрия и със знаково пословични хора от тъмните среди на бизнеса там, изчезнали и издирвани от полицията вече години. Та не са просто някакви си заждролени гастербайтери. Единият – може и да е. Най-вероятно е просто момче за всичко и толкова.
Докъде бяхме стигнали? А, да – „Но после дойде убийството на Алексей Петров и всички се разсеяха от шпионската афера“.
И всички станаха експерти по поръчкови убийства. Нищо изненадващо и тук. Копейкин, разбира се, не пропусна възможност да каже, че мутрите на демокрацията ни връщат в мутренските години.
Аз пък не мога да разбера къде видя демокрация, че да я свърже с мутренския преход? Щото тая имитация на демокрация ни я докараха баш ченгетата на любимия му режим – чрез copy/paste метода от Раша – КГБ си направи руската мафия; клона на КГБ, наречен ДС, си направи българската мафия и ни сервираха „Преход“ Made in USSR. После казаха: демокрацията ни отне…
Коя демокрация? Съветската ли?
Като бръкнеш в биографиите на всички застреляни „знакови фигури“… то всичките – служители на службите още отпреди десети ноември или назначени от тях. Че и много от още живите. Но сега мутрите се били върнали, щото демократите и Козяк са мафиоти.
И пак посолствоТО му е виновно на оня, дето самият той излиза от посолство на Раша, само колкото да си поеме въздух и после обратно – в на Мутрафонова… опорките.
Понякога си мисля, че тия „партийни лидери“ – с тия очевидни когнитивни дисонанси и откровени тъпотии – просто се опитват да видят къде е дъното на тъпотията ни. Ако мога да съдя по своята собствена тъпотия – вече толкова години да не съм избягал от тая държава и да ги търпя – мога спокойно да заявя, че дъно няма. Глупостта ни е бездънна. Могат да спрат с експеримента.
Гледам, че Таско от БСП бил казал, че „убийството на Алексей Петров не е случайно“…
Пу, ние пък си мислехме, че е. Върви си случаен килър из Витоша, любува се на гледките, снима си дървета и птички и изведнъж се спъва, БАМ!, пушката, която си носи – да се подпира на нея – гръмва, Алексей Петров пада покосен.
Ама ето – оказва се, че не било така, не било случайно, ще се окаже сега, че е имало умисъл.
…
А сега и Пепи Еврото май бил умрял в ОАЕ.
Само да ви подсетя: някой помни ли нарязаното момиче от Стара Загора? Видяхте ли? Казах ви, че за по-малко от десет дни ще я забравите.
А разфасования труп в центъра на София? Да, и това се случи съвсем наскоро.
Професионалните убийства си вървят рамо до рамо с непрофесионалните. А „политическите лидери“ продължават да наливат масло в огъня и да говорят за гражданска война с мазна усмивка на лице. Ама те се возят с охрана, те са подсигурени. Освен ако понякога не се самозабравят и не пробват да обявяват война на феновете на „Левски“ и тогава… светът става малко по-тесен.
Но да не забравяме, че именно точно тази седмица ни донесе и успехите на Нургюл Салимова!
Надявам се няма да наизскочат сега подлизурковците и менте политиците – да се опитат да си припишат заслугата ѝ. Да кажат, че някак си може да се предположи, че държавата или те имат нещо общо. Сама си го е изработила и заслужила – с къртовски труд и много талант. Ние тук дори нямаме федерация, която да е призната от всички, така че за шахматните ни успехи можем да славим само самите шахматисти.
В случая – Нургюл Салимова. Която е само на 20 години и е талант от най-високо световно ниво и ще участва в турнира на претендентите догодина, който ще определи кой да се противопостави на световната шампионка през 2025 г. България се завръща в световния връх на шахмата, благодарение нея! Благодарим за това, Нургюл Салимова.
_______________
Този коментар изразява личното мнение на автора
и може да не съвпада с позициите на редакцията и на Novini.bg като цяло.