Коментар за novini.bg на проф. Владимир Чуков, известен арабист, университетски преподавател и учен в областта на политиката на Близкия Изток и исляма.
Тези дни европейски медии съобщиха, че шведската полиция е получила няколко искания за изгаряне на свещените книги на различни места в страната. В същото време израелският сайт "i24" допълва, че тя е одобрила молбите. 30-годишен мъж е пожелал в събота на 15 юли да изгори Библията и Тората през израелското посолство в Стокхолм. Според вестник „Дейли мейл“ той е обяснил, че „желанието му е в отговор на изгарянето на Корана в края на юни и символичен колективен израз на свободата на изразяване". Британската медия допълва още, че
полицията в шведската столица е получила също така и молба от 50-годишна жена да изгори копие от Свещения Коран пред джамия в Стокхолм.
В същото време израелските власти остро осъдиха разрешението на шведските власти да допуснат изгарянето на свещените за християните и евреите книги пред дипломатическото представителство на държавата Израел. Президентът Херцог и премиерът Нетаняху публикуваха гневни постинги в туитър по този повод.
На 28 юни иракският и шведски гражданин, живеещ в Швеция, Салуан Момика (37 години), скъса копие от Корана и го подпали пред централната джамия в Стокхолм. Това стана след разрешение на властите. Представящ се за атеист и либерал се оказа, че всъщност той е християнин /асириец/ от Мосул. Бил е член на различни християнски милиции в Ирак, сътрудничещи с иранската Революционна гвардия, както и с ПКК. През 2014 г. създава Иракска асирийска партия. През 2018 г., непосредствено преди бягството му в Швеция, той е боец на иракската проиранска милиция Хашд аш шааби. В скандинавската страна получава статут на бежанец, а от 2021 г. получава и шведски паспорт. Деянието имаше широк отзвук в ислямския свят и особено в Турция.
Турция обвинява Швеция, че именно тя е разпространител на "мита за асирийския геноцид",
така както, според Анкара това е направила Великобритания, в лицето на известната английска пътешественичка, писателка и хроникьорка Гертруд Бел /1868-1926 г. / за „арменския геноцид”. Тя, заедно с британския археолог и офицер Томас Лоранс /Лоранс Арабски/ е пламенен застъпник за създаването на независимите арабски държави в Близкия Изток, след разпадането на Османската империя /1908-1922 г. /.