Коментар на Цън Цон, китайски бизнесмен, живеещ в България. Компаниите му се занимават със земеделие и износ на вино и розово масло. Председател е на Съвета за икономически и дипломатически отношения.
Драмата с Васил Терзиев ми напомня на тази, когато Риши Сунак стана премиер на Великобритания. В началото всички индийци бяха в неописуем възторг, че техен представител покори още един връх – застава начело на друга страна и то – Великобритания. Сега двете страни ще могат още по-усилено да си сътрудничат във всички възможни сфери, а фактът, че Британската империя някога ги е колонизирала, им доставяше още по-голямо удоволствие с това, че точно пък техен човек им стана премиер. Всичко това се съвпадаше и с националния им празник и еуфорията беше двойна.
Всичко това щеше да е супер, ако просто бяха оставили нещата така. Но не, трябва да се човърка.
Почнаха да проверяват кастовия произход на него и жена му. Зарадваха се, когато разбраха, че жена му е от най-висшата каста. За него не откриха нищо конкретно, но според начина му на живот би трябвало да е от същата.
Супер. Да спрем дотук? Не. Да видим дали родителите му са индийци. Ровят, ровят… Да, индийци са!
Приключихме ли? Не. Трябва да проверим къде са родени баба му и дядо му. И тук стана фал. Оказва се, че дядо му е роден в региона на Пенджаб, която от 1947 г. насам е разделена между Пакистан и Индия. Даже 2/3 е на Пакистан, а само 1/2 е към Индия.
Фаак! Националната ни гордост ще се окаже... пакистанска. И целият този възторг отиде по дяволите.
А всичко можеше да приключи с това, че той и жена му се определят като индийци, богати и успешни са и той става премиер на Великобритания. В подобни случаи се чудя колко ли радости в живота сме отхвърлили заради жаждата да ровим, докато не се намери нещо, което да не ни допада.
Сега, по отношение на Васил Терзиев очевидно за мнозина креативността, упоритостта и всички други качества, гарнирани с безсънни нощи, които са нужни, за да върви един успешен, легален бизнес, не струват нищо пред това какво, къде и кога са правили поколенията преди теб.
Един китайски мислител преди повече от 2000 години ми беше казал, че ако искам да преценя един човек, но не го познавам лично и нямам преки наблюдения, е хубаво да се поинтересувам от следните неща:
- С какви хора се движи – това говори за неговия вкус;
- След като забогатее, как си харчи парите - това говори за неговите ценности;
- Когато постигне успех, как се държи с останалите – това говори за неговите качества;
- Когато срещне трудност, коя е червената линия, която не прекрачва – това говори за неговия морал;
- Когато обеднее, към какви дейности не би посегнал – това говори за неговия характер.
И накрая, понеже виждам в какви времена живеем, коректно е да поясня: не, не ми го е казал лично, прочел съм го в някоя книга.
Пийс.