Преди да почнем по същество, се сетих за нещо, което мира не ми даваше и все се чудех какво е, ама не успявах да си го обясня и облека в думи. Та най-после ми светна: според мене, Копейкин е скрит рекламен агент.
Ако сте запознати с термина Guerrilla marketing, може би ще ви светне и на вас. В най-общи линии, става въпрос за „изненадващ“ и крайно нетипичен начин за реклама и въобще – за навиране в очите на хората на някакъв продукт по начин, по който не може да бъде направено с купуването на конвенционална реклама. Или с други думи: това са нещата, за които реагираме с думите „с никакви пари не можеш да си купиш такава реклама!“
Например: да принудиш медиите да пишат за нещо или да надраскаш голяма сграда с нечие лого… варианти много – където ти е лимитът на фантазията, там е и лимитът на Guerrilla marketing.
Ако не можете да напипате посоката на мисълта тук, ще трябва да ви подсетя за „акциите“ срещу Lidl, а наскоро и срещу една бирария.
Силовашката акция в Lidl беше около COVID опитите им за яхване на вълнàта – нахлуха без маски на място, където това беше забранено, за да демонстрират, че ще си правят каквото си искат.
Както и да е… цялата случка е тъпа, после Копейкин щеше да гони Lidl от България и т.н., но в крайна сметка какво постигна? Реклама на Lidl. Такава реклама, която „не можеш с пари да си купиш“.
Реклама, която вкара веригата във всички медии за няколко дни. После последваха отговори, реплика, дуплика, сагата продължи, рекламата продължи и, ако не се лъжа, много хора казаха нещо от типа на: „аз досега не ходех в тоя магазин, ама сега вече съм им фен!“
А наскоро едни негови хора нападнаха една бирария в София и в резултат на това ѝ направиха така реклама – която „не можеш с пари да си купиш“. Всички научихме за нея и клиентелата се увеличи в пъти.
Е, кажете сега – не е ли това Guerrilla marketing? Като имаш предвид и че Guerrilla буквално означава „партизански“…
Според мене, истинският бизнес на копейката е да издига брандове.
Както и да е, след като отметнахме това лирическо отклонение, да се съсредоточим към сърцевината на предложението от този материал, а именно: да погъделичкаме ОЩЕ повече лиричната душа на милеещия за соца нашенец, който най-мрази: запада и опашките по летището.
Сега е модерно да се правят референдуми, защото е важно всеки, завършил осми клас, да каже как трябва да се прави бюджетът, да се рамкира външната политика и да се води геополитическата стратегия на държавата. Но също така с това и се дава усещане за власт и кеф на ръсещия мнението си. Но СЪЩО също така – се гъделичка и тънката соц струна на носталгично настроените (като ще си носталгичен – трябва да си соцносталгичен, щото историята тука е такава…)
Та, следващите референдуми, предлагам да са:
1. за въвеждане на изходните визи. Ако не за всички, поне за феновете на копейкин, че да им е готино. Искаш на море в Гърция? Може, ама първо трябва да те пуснат да излезеш от България. Ама ще трябва и да имаш много уважителна причина – „просто на туризъм“, разбира се, не се приема. Гърция – на картинка.
2. за връщането на Кореком. Ако не за всички, поне за феновете на копейкин, че да им е готино. Съответно и…
… да се забрани притежанието на чужда валута.
3. за забрана притежанието на чужда валута. Ако не за всички, поне за феновете на копейкин, че да им е готино.
4. за връщане на показните магазини. И портокали – само по Нова година. Ако не за всички, поне за феновете на копейкин, че да им е готино.
5. да се забрани западната музика. Или иначе казано: западнàта музика. Носещата морално разложение на социалистическата младеж, използвана за културна диверсия от гнилия запад.
6. за връщане на стригането по улиците. Ако не за всички, поне за феновете на копейкин, че да им е готино. С опция – връщане и на печатите по краката – за женските фенове на копейкин.
7. … и така нататък, списъкът с „блага“ от времето, по което милеят, е безкраен. А аз съм сигурен, че, ако направят референдум за коя да е от тези точки (колкото и на вас да ви е смешно), ще съберат хиляди подписи. И не само на умрели, затворници и чужденци – като на референдума срещу Еврото; ще има реални носталгици, на които ще им е кеф да се потопят обратно в блатото.
Ако погледнем отстрани нашата мила родина, сещате ли се какво ще видим? Ако се разграничим, за секунда, от емоциите и враждуващите лагери. Ще видим една държава с беснеещи банки, които дерат; ще видим една държава, пропита от корумпирани държавни чиновници; ще видим една държава с прекрасна природа, която алчно унищожават с бетон. Но в същото време ще видим в нея да живее един народ, който не смята, че трябва да решава тези проблеми, а че трябва да решава „проблеми“ като: джендъра, кемтрейлса, невъвеждане на Еврото, невлизане в Шенген, излизане от НАТО и ЕС, неваксиниране… „истинските проблеми“, както се казва. „Проблемите“, които разделят обществото.
В държава, в която арестуват цяла смяна от едно районно на полицията за прикриване на престъпление в същия ден, в който арестуват съдия, сам търсил обвиняемия, за да му поиска подкуп, че да му намали присъдата, ние сме седнали да се вглеждаме във филми, джендъри, кой с какви цветове се е облякъл и дали ние или македонците сме най-древната цивилизация в Слънчевата система.
Народе????
И, за капак, имаме хора, които се опитват на цяла държава да определят дневния ред, като самите те са тези, които вярват, че веенето на руското знаме е български патриотизъм; да се биеш с българи, които не обичат Русия, е български патриотизъм; и вярват на човека, който само дето не спи в руското посолство, като им каже, че България се била управлявала от американското посолство; веят чуждото (руско) знаме и твърдят, с пяна на уста, че България се управлявала от чужди сили.
И не, не виждат иронията в това.