Който не е живял в тоталитарна епоха и тоталитарна система не може да си представи колко тотален беше натискът върху личността. Това заяви проф. Кирил Топалов в ефира на "Дарик".
"Хората на културата най-остро понасяха тази идеологическа преса, която стоеше върху човек. Защото обикновения работник, дори и част от другата интелигенция, усещаше този гнет, но някак си, като че ли по-леко го понасяше. Интелигенцията обаче, която познава историята, която познава идеологиите и историята на идеологиите, която познава историята на духовността на човечеството - за нея беше голямо изтезание това", коментира той.
“Идеологии винаги ще има. Човечеството без идеологии не може да живее. Лошото е, че много често, когато излизаш от една идеология, ти несъзнателно можеш да влетиш в друга, която в някои отношения да е по-добра от предишната, но в други да е по-лоша. От тук идва този дисбаланс и хората се питат “Кое е по-добро - това което беше или това, което е сега?”. Някои дори нямат и понятие какво значи точно демокрация”, обясни професорът.
“Нашият манталитет е доста деформиран още по времето на Oсманското владичество. Забележете, че не употребявам думата робство", вмъкна професорът и обясни разликата между думата робство и това да попадаш в пределите на реформирана империя от XVIII и XIX век и продължи “Тогава се създава тази българска философия “мразим да умрем, умрем да мразим". Богатия, напредналия, образования, водача е бил колкото обект на възхищение, толкова и обект на омраза”, разясни проф. Топалов за формирането на българската буржоазия и отношението към нея в периода преди освобождението.