Малко преди „шествието“ на Безмозъчния полк за 9 май някакви патриотични интернационалисти, марксисти с американски маратонки и родолюбци, кланящи се на чужди паметници, се заеха ЗА ПОРЕДЕН ПЪТ да лъснат МОЧА.
Понеже било част от историята.
То и турското робство е част; и нацисткото съучастие; както и много други „части от историята“ имаме, за които младежите с американските маратонки, надявам се, няма да поискат паметници.
Да подхващаме ли темата, че България е единствената страна в Европа (вероятно и в света), в която най-високият паметник е на чужда армия? МОЧА е 45 метра. За сравнение: паметникът на Левски (на мястото на бесилото му) е 13 метра.
Пред парламента имаме пак чужд цар, най-голямата ни църква/катедрала/храм е кръстена на руски „светец“, не е нито „Свети Иван Рилски“, нито „Св. Св. Кирил и Методий“.
Декември 1885 г. Аксаков, в бр. 24 на вестник „Русь“ пише: „Всяко тържество на българите е смърт за Русия“. Какво правят българите? Кръщават улици на него.
Кой разруши Мемориала на Първи пехотен софийски и Шести пехотен търновски полк с имената на над 3000 загинали български войни в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война? Как кой – патриотичните интернационалисти от предното поколение.
Да го възстановим ли? Чудим се, а? От ляво чува ли се нещо? Марксистите с американските маратонки няма ли да кажат нещо по въпроса за „историята“? Не? Мълчат по тая тема, не им е важна. Руската армия им е къде-къде по-важна.
Като любители на „историята“, дали знаят, че червената армия е окупирала България, а не я е освобождавала от нищо? Моя грешка – освободила я е от тонове злато, от архивите ѝ, от елита ѝ и от бъдещето ѝ.
Ще трябва да се повторя (не обичам, но започнах да свиквам): Мисля, че Ганди беше казал (цитирам по памет), че елит, възпитаван от колониалистите, се превръща в най-големия враг на собствения си народ.
Възпитаните от СССР сърпове и чукове са най-големият враг на българския народ,
те са продажниците (Р.Овч. например), които ни ощетяват енергетиката, за да обслужват руските интереси, те са (резидент Зелен Чорап), които отказват сделки за модернизиране на въоръжението на армията ни и ни държат в руска орбита.
Между другото, докато се чудили къде да сложат МОЧА, едно от предложенията (а-ха да се приеме) е било да се разруши „Света Неделя“ и на нейно място да се издигне „паметникът“ на окупатора.
„Света Неделя“ е същата църква, която комунистите взривиха с подъл атентат, останал в историята като най-кървавия в Европа за началото на 20 век.
Единствените загинали съветски войници в България (нищо, че под път и над има техни паметници… на „загиналите за свободата на България“) са препилите със спирт на 14 септември 1944 г.
Плячкосали и ограбили склад на пристанище Бургас и намерили спирт. Без да проверят годен ли е за пиене или не, се налели до козирката с него. От около 200 червеноармейци гуляйджии 42-ма са умрели от отравяне, а шестима ослепели. Това са „жертвите“, които са дали.
Също така, тия „антифашисти“ и марксисти с американски маратонки досега не съм ги видял една свастика да изтрият от която и да било стена в София или където и да е в нашата България. Не съм видял нито една драсканица на полов орган да са изчистили от стените, които стоят пред очите на децата из България. Но, виж – за МОЧА, за него са на първа линия да трият, възстановяват, ремонтират, пазят.
Има един особен вид роби, които са усетили „властта“ в това да са по-близо до господаря и той да им е дал да бият другите роби и да ги управляват. Те никога не биха поискали да доживеят свободата, защото за тях тя означава равенство с всички други; означава да живеят, работят, носят отговорност, като всички останали; и никой да не сипва в копанката просто ей така; означава да престанат да бъдат „наши хора“ и да станат обикновени хора.
За тях достойнството се измерва само в пари и ядене, а „успехът“ – в близостта до господаря. Националното им самосъзнание е ясно – с тези поклони и предпочитания към чуждите армии и царе; а патриотизмът им е само с търговска цел.