Неотдавна писах за създаването на нерегламентирани сметища на ангро в района на Панчарево, дори близо до стената на водоема - язовир Панчарево, което е и опасно, и вредно. Каква беше почудата ми, когато разбрах, че някои от незаконните сметища се разчистват, обаче веднага някакви анонимни мърляци отново ги правят. И така като в параграф 22. Манталитетен и ментален
Панчарево е най-зеленият софийски район, в този смисъл и най-красивият.
Става въпрос само за природата, не за хората, които хвърлят боклуците си навън, където заварят, но своите къщи и дворове поддържат чисти.
Имам приятели, които живеят там и често ходя, та информацията ми е съвсем от първа ръка, както се казва. Много пъти съм питала защо будните и отговорните граждани не са захванат да разчистят и подредят общите пространства. Вече не питам, защото с очите си видях как трудът им се поруга часове след като бяха положили усилия в името и за благото на обществото.
Не всички българи са мърляци, които хвърлят отпадъците си навред. Има и много загрижени и съвестни, добри хора. Такива са онези, които в зеления район Панчарево почистват боклуците на мърлячите, собственоръчно правят пейки, маси, беседки, за да им е приятно и да се наслаждават на хубостите на природата. Обаче лошите дебнат - те минават и разтурят съграденото, за да си вземат дървесината я за огрев, я за да си монтират съоръженията в собствените дворове. И тук е въпросът:
Защо години наред добрите не успяват да надделеят над онези, които са с оперирано чувство за общност и отговорност?!
Обидно ми е, че в обществото ни превес вземат такива кози, които изяждат зеленината, дори младите филизи. А колко грама може е мозъкът на една коза, която подхвърча от сфера в сфера да прави само и единствено поразии, да съсипва изграденото от добрите!
Някой знае ли?