След прекрасните пролетни християнски празници Лазаровден, Цветница и Светлото Възкресение Христово идва ред и на Гергьовден, когато църквата отбелязва деня на един от първите си мъченици.
Младият Георги постъпва на служба в армията, където се проявява като добър войник и бързо се издига във военната йерархия до личната гвардия на император Диоклециан. През 303 г. владетелят издава едикт за преследване на християните в цялата Римска империя, а на Георги е заповядано да участва в преследванията. Вместо това смелият войн разкрива, че е християнин и критикува решението на императора. Страданията, в името на християнската вяра, които св. Великомъченик Георги понесъл, били особено тежки, които за днешните християни изглеждат непосилни.
По време на мъченията, той чудодейно оцелявал, което накарало мнозина да повярват в Христа, а други публично обявявали без страх, че са християни. Следвайки примера на Спасителя, който побеждава смъртта и страданията, така и св. Георги приема мъченичеството в името на Спасението. За да пречупят вярата му, го накарали да възкреси отдавна погребан мъртвец и светецът с молитвите си успял да върне умрелия към живота.
При вида на чудното възкресение, присъстващите повярвали и се обърнали към Бога, но били убити веднага, а Георги продължил да върши чудеса и да осветява с вярата си хората около него. Накрая самият Христос му се явил и утешавайки го, поставил венец на главата му, с обещание да царува заедно с него в Небесното царство.
Според житието св. Георги е посечен на 23 април. Тази дата е отбелязвана от Православната църква в България до 1916 г., но с въвеждането на Григорианския календар се измества на 6 май. През 1967г. Св. Синод решава неподвижните празници да се честват на датите, определени в богослужебните минеи и между 1969-76 датата отново е 23 април. От 1977 г. насам денят официално се отбелязва на 6 май.
Имен ден празнуват Георги, Гергана, Гинка, Галя, Ганка, Ганчо.