Какво се случва със зърнопроизводителите у нас и защо служебния кабинет поиска да спре вноса на пшеница, слънчоглед и др. продукти от Украйна? Лъжа или истина е, че вносът от там е само 3 на сто? Колко струва родното производство и колко внесеното? Защо някои политикани се взират в колите на зърнопроизводителите, но приемат да съжителстват с онези, които печелят чрез кражби, измами и шарлатании? Питам Радослав Христов, работещ на полето в студ и мраз барабар с цялото си семейство и фамилия. Той е председател на Тракийския съюз на зърнопроизводителите и член на УС на Националната асоциация на зърнопроизводителите.
Аз съм земеделски производител и моят коментар ще започна с това, че в момента изкуствено се нагнетява скандал със зърнопроизводителите и той е инсцениран от противниците на служебното правителство. Според мен обаче действията на служебния кабинет по отношение на земеделието и храните, трябва да бъдат поздравени и похвалени. Това е първото правителство, което успя да се противопостави на неадекватните действия на ЕК. Напрежението в обществото, което е потребител на олио, хляб, брашно, сирене, кашкавал и др., може да се обори само с факти, които се базират на цифри.
България най-силно реагира по отношение на слънчогледа и олиото, после и на другите продукти от внос от Украйна.
Аз не проумявам настроенията против зърнопроизводителите, които храним своите и други български семейства!
Но да се върнем на фактите и цифрите - имаше едно свръх повишаване на цените на всякакви продукти след като м.г. избухна войната в Украйна. После цените на суровините взеха да спадат и вече се върнаха на нива отпреди войната. При цена на слънчогледа преди 1,20 лв. за кг, олито беше 3 лв. В момента българският слънчоглед се изкупува на 75 стотинки за кг, а олиото е 4 лева.
Всички договори с украински доставчици последните 2 месеца са сключени на 550 евро за тон, а на българските производители за същите количества им се дават по 750 лева, с 350 лева по-малко. Защо е така?
Това не е ли извиване на ръце на родните производители!
Както вече споменах, цените на суровините взеха да падат още от септември месец преди година, а цените в магазините у нас - да се вдигат.
Факт е, че в този период у нас
някой прави огромни пари на гърба на производителите и на потребителите. Някой, който е по средата между едните и другите. Това са търговците и преработвателите.
Чувах тези дни да коментират разни не специалисти, питайки защо не сме си продавали стоката по-рано. Абе хора, разберете, продукцията ни се реализира целогодишно, а не за 2 дни. Не е вярно, че сме били задържали зърното за да дочакаме по-добри времена. Пшеницата е борсова стока и у нас винаги се е движела на цена минус 50-80 лева на тон от световните пазари. В момента тя се търгува за по 500 лева на тон там, а тук е по 440 лева на тон.
Защо сега никой не припомня и това, че бившият финансов министър от последното редовно правителство устно разпореди да не се изнася зърно от България! Много от колегите загубиха от този недалновиден акт, тъй като се наложи дори да се простят със свои традиционни пазари досега, поддържани по над 30 години - в Италия, Португалия, Испания.
Лъжа е, че вносът на зърно от Украйна е само 3 на сто. До 30 пъти е завишен само вносът на слънчоглед.
Има политици - бивши и сегашни, които сякаш мразят българското, всички нас. Те препоръчват да се купува чуждата стока. Такива политици пораждат напрежение и насаждат омраза в обществото. Без да са специалисти в този отрасъл, те с какво право дават мнение, аз не знам.
Вярно е, че в процентно изражение вносът на пшеница спрямо слънчоглед от Украйна, е по-ограничен.
Но не смятам, че трябва да толерираме чиято и да е чужда стока за сметка на българска. Не е ли вече крайно време да надживеем манталитета, според който "Не искам аз да съм добре, а на Вуте да му е зле".