Проф. д-р Климент Найденов е Декан на Геолого-географския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ от 2019 г. и председател на Българското географско дружество (създ. 1918 г.) 2018 - 2022 г. Един от водещите преподаватели и изследовател в областта на демографията и регионалното развитие. Участва в множество експертни групи към МРРБ и Столична община. Женен с три деца.
- Проф. Найденов, като един от малкото експерти в областта на демографските проблеми, бихте ли очертал размера им за нашата държава и нация, предвид страховитите прогнози, които спорадично се представят в медиите?
- За мое огромно съжаление държавата ни е изправена пред много сериозни демографски проблеми, свързани не само с намаляването на населението, но и с промяната в неговите структури, включително възрастова и образователна. По отношение на страховитите прогнози, по-скоро съм предпазлив, тъй като те се основават в повечето случаи на математико-статистически методи, които не могат да обяснят бъдещото репродуктивно поведение и нагласи в населението на нашата територия. Въпреки бавното подобряване на социално-икономическите условия в страната, оставам оптимист, че те рано или късно ще спомогнат за подобряване на демографската картина.
- Топим ли се наистина с по един град на година, както неотдавна тревожно огласиха от НСИ?
- Според данните, които изнася НСИ, е така наистина. Намираме се в ситуация на демографска катастрофа и
части от територията ни се превръщат в демографска пустиня.
- Ако наистина сме застрашени от обезлюдяване като държава, то кои са основните причини за това, могат ли да се преодолеят и как, според вас?
- България е изправена пред няколко демографски проблема, които поставят значителни предизвикателства пред икономическото и социално развитие на страната. Както отбелязахме, на първо място е намаляване на населението. То обаче намалява от 90-те години на миналия век, главно поради другите демографски проблеми, а именно - ниската раждаемост, високите нива на емиграция и застаряването на населението. Сегашното население на България е около 6,5 милиона, спад от пика от почти 9 милиона през 80-те години. Преодоляването на тези проблеми е възможно чрез една истинска икономическа политика, водеща до увеличаване на доходите на населението и съпроводена с подобряване на социалната среда у нас. Демографската политика прилагана към момента под формата основно на помощи е слаб инструмент, който продължава да не оказва влияние върху раждаемостта. Трябва да припомним, че изборът за това хората да имат деца и колко, е личен. Считам, че държавата и бизнесът трябва да създадат максимално благоприятна среда хората да вземат най-доброто решение за себе си. От другата страна стои високата смъртност сред населението ни. Тя обикновено се свързва с качеството на живот (вкл. въздух, храна, стрес и т.н.), превенция на различните заболявания и достъп до качествено здравеопазване. Ще дам пример от моя живот. Ако не живеехме в София и нямахме бърз достъп до медицинска помощ, може би щяхме да загубим второто си дете. Подобен шанс обаче нямат много други семейства от провинцията. Вече над 20 години се говори за медицински хеликоптери – къде са? Наложително е и изграждането на Национална детска болница, както и на втора спешна помощ в западната част на София. Не виждам подобряване и истинска намеса на държавата в помощ на семействата с репродуктивни проблеми. Това е златен демографски резерв за нашата страна. Не виждам и активна имиграционна политика.
- Вие чухте ли в предизборната надпревара някой представител от партиите да говори загрижено по тези теми?
- Общо взето през последните години някак си темата за демографско възраждане на нацията ни остава встрани, притисната от темите за съдебна и икономическа реформа, външна политика и много други. Без да подценявам важността на изброените теми, искам да се обърна към политиците и да им напомня, че рано или късно няма да има кой да гласува за тях, ако не се вземат мерки за подобряване на демографската ситуация. Как да стане това, ами нека се обърнем към европейския икономически тигър Ирландия и да видим как тя е излязла от демографската криза.
- Честите промени в учебните програми в системата на образованието, водят ли до подобряване на неговото качество?
- Няма еднозначен отговор на този въпрос. От една страна честите промени в учебните програми в образователната система не водят непременно до подобряване на качеството им. От друга страна, актуализирането на учебните програми може да бъде от полза и има няколко фактора, които трябва да се вземат предвид при прилагането на такива промени. Първо, промените трябва да се основават на задълбочено проучване и анализ на текущата учебна програма и нуждите на учениците и студентите. Ако промените се правят без правилното отчитане на ефективността на текущата учебна програма и нуждите на учениците, те може да не подобрят качеството на образованието. Второ, промените в учебната програма трябва да се прилагат постепенно и систематично, с подходящо обучение и подкрепа на учителите и преподавателите.
Внезапните и драстични промени могат да бъдат разрушителни и може да не бъдат приложени правилно, което води до объркване и лоши резултати.
И накрая, промените в учебната програма трябва да бъдат придружени от подходящи ресурси и инфраструктура в подкрепа на прилагането на новата учебна програма. Това включва предоставяне на учителите и преподавателите на необходимите материали, технологии и обучение за ефективно преподаване на новата учебна програма. Ще дам и пример - в много училища и те ще продължат да се увеличават има STEM стаи, а няма възможности за изграждане на такива в университетите, т.е.
как да обучим ние учители, които да преподават по модерен начин във вече съществуващата модерна база в училищата, като самите ние нямаме такава?
В заключение, честите промени в учебната програма могат да бъдат от полза, но само ако се основават на солидни изследвания, прилагани постепенно с подходяща подкрепа и ресурси, и съобразени с нуждите на учениците, студентите и с възможностите на учителите и преподавателите. Механичната промяна на учебната програма, без да се вземат предвид тези фактори, едва ли ще подобри качеството на образованието.
- Защо статистиките подреждат нашите ученици като най-неграмотни сред страните от ЕС?
- За съжаление такава е статистиката и тя се основава на увеличаването на маргинализирани групи от населението, за които образованието не е от първостепенно значение. Т. нар. „опростачване“ на нацията е в ход и колкото ние преподавателите и учителите да сме морален стожер, имаме нужда от помощта и на обществото като цяло. Необходимо е да се обръща внимание на добрите примери сред подрастващите и да не се дава трибуна на хора, носещи белезите на отминали времена. Ще дам отново и пример. Част съм от комисията, която подготвя и провежда националната олимпиада по география и икономика. Горд съм, че от нея излизат деца, които достойно представят България на Международната олимпиада по география. Спечелените медали на XVII-та и XVIII-та международна олимпиада са общо 7: един златен, пет сребърни и един бронзов, като през 2021 г. се класираме 6-ти в света. Има и много други примери от останалите предмети, които се изучават в средното училище. На такива новини трябва да се дава гласност.
- Какви са най-важните стъпки за реформирането на родното образование така, че хем да е модерно и съответно на съвремието, хем да се запазят важните и полезните традиции, според вас?
- Считам, че след намесата на държавата по отношение на заплатите на учителите, с което професията стана доста по-привлекателна, е необходима и доста по-сериозна намеса при увеличаването на заплатите, както на преподавателите и учените в държавните висши училища, така и на колегите ни в БАН. Също така са необходими сериозни инвестиции.
Висшето образование става все по-скъпо и нуждаещо се от съвременни технологии. Необходимо е още по-сериозно насърчаване на иновациите и креативността, не само сред студентите, но и сред преподавателите. Това може да се постигне чрез обучение, базирано на проекти, сътрудничество с индустриални партньори и подкрепа за ръководени от студенти изследователски инициативи. Необходимо е средното и висшето ни образование да се адаптира към променящите се нужди от заетост. То трябва да се адаптира към променящите се нужди на пазара на труда. Това изисква фокусиране върху развиването на умения и компетенции, които са много търсени, като критично мислене, комуникация и решаване на проблеми. Трябва да се продължи с укрепване на връзките с партньори от индустрията. Институциите за средно и висше образование трябва да си сътрудничат с партньори от индустрията, за да предоставят на учениците и студентите възможности за практическо обучение, стажове и кариерни контакти.
Висшето образование трябва да насърчава важността на ученето през целия живот
и да предоставя възможности за продължаващо професионално развитие. Въпреки, че вече имаме известен опит с използването на технологии, те трябва да продължат да се използват за подобряване на учебния опит, включително онлайн платформи за обучение, виртуални класни стаи и образователни приложения. Това обаче в никакъв случай не трябва да заменя живия контакт и продължаване на традициите за присъствено обучение в университетските аудитории, тъй като висшето образование е нещо много повече от лекции и семинарни занятия, то е възможност за социални контакти и оформяне на бъдещите личности, които да могат да разбират не само себе си, но и другите и останалия свят. Като цяло висшето образование трябва да се адаптира към променящите се нужди на обществото и работната сила, като същевременно остава ангажирано да предоставя на студентите висококачествено образование, което ги подготвя за бъдещи кариерни и чисто човешки успехи.
- Наскоро Геолого-географският факултет / ГГФ/ в СУ стана на 60 години – това много или малко години са за една консервативна система като образованието? Какво се промени в него?
- 2023-та година бележи 130 години от академичния старт на преподаването на Науки за Земята, вкл. 130 години от първата академична лекция по геология и 125 години от първата академична лекция по гегография. През 1963 година ГГФ се отделя от Биолого-геолого-географски факултет и заживява свой собствен академичен живот. Смея да твърдя, че към момента сме един доста добре развит факултет и водеща институция в Науки за Земята. Самият факт, че при нас се преподават, както класическите за висшето образование специалности като Геология и География, ние сме и основен национален образователен център за специалности като Туризъм, Регионално развитие и политика, География и английски език, Геология и проучване на природните ресурси. ГГФ предлага и две съвместни програми с други факултети на СУ “Св. Климент Охридски”, История и география и География и биология. При нас се изучава една от най-високо технологичните специалности в страната, а именно Геопространствени системи и технологии. За първи път разкриваме и бакалавърска програма на английски език Climate change and management в партньорство с още 5 факултета на СУ. Отделно от това, ГГФ е основен участник в Алианса „Трансформация за Европа (Тransform4Еurope)“, т.нар. европейски университет и скоро ще предлагаме международни образователни програми.
Използвам възможността да честитя и 135-та годишнина от основаването на СУ „Св. Климент Охридски“ на всички негови преподаватели и служители.
- Преди го наричаха на шега „Господи Готин Факултет”, така ли е сега и можете ли да разкажете откъде и кой „роди” тази закачка?
- Доколкото знам това се заражда, от една страна заради абревиатурата ГГФ още при създаването му, а от друга е свързан с т.нар. учебни практики – пътувания на студенти и преподаватели в страната с цел придобиване на знания на терен. Всички, които са били студенти, знаят, че след тежък учебен ден, особено на терен, следват страхотни студентски купони, като това важи с особена сила за ГГФ.