Чл.-кор. проф. д.ю.н. Атанас СЕМОВ: Отглеждаме „слепци с очи”…

  • 24 май 2022 09:15

  • 7544
  • 0
Чл.-кор. проф. д.ю.н. Атанас СЕМОВ: Отглеждаме „слепци с очи”…
© личен архив и булфото/архив/

За смисъла на 24-и май днес, се обърнах за коментар към блестящия оратор, преподавателят в Алма матер чл.-кор. проф. д.ю.н. Атанас СЕМОВ. Той казва: "Делото на Светите братя има смисъл само ако опазим националната си памет!
...
Учебниците ни са същи Балканджи Йово – отрязано е всичко, 
което възпитава национален дух и идентичност"…

Двайсет и четвърти май е не просто най-българският празник. Това е най-ярката дълголетна проява на българския национален дух. Българският народ е единственият в света с официален празник на образованието, книжовността и духовността. И това се дължи на изключително дълбоко вкорененото в българската душевност преклонение пред знанието и духовната извисеност. От държавническа политика при цар Борис І Покръстител, приласкал учениците на Кирил и Методий, и цар Симеон Велики, поставил образованието и културността в основата на държавното развитие, книжовността се превръща за българския народ в най-първа потребност. Трябва изрично да го кажем – и да го повтаряме – българският Златен век е предвестник на европейския Ренесанс!

Българската просветителска вдъхновеност изпреварва европейската с цели 3-4 века.

В най-тежките векове на Турското робство българският народ не само опазва своя език и своята писменост, но и национално-освободителното му въздигане започва именно с Възраждане, а Възраждането – именно с опазването на историческата памет чрез Историйцата на Паисий. Българският народ не само е единственият, възстановил своята държавност след общо 7 века чужда власт, но и единственият, който поставя езика и историческата памет в основата на държавността. Именно възрожденците и революционерите – и техните наследници – начеват изграждането на Третата българска държава със създаването на конституция. И неслучайно Търновската конституция е една от най-демократичните и поради това най-модерните за времето си в света! Демократичност и образованост са неделимо свързани в българския национален характер. Българската народностна мъдрост разбира демокрацията като възможна само на основата на образованост. Въпреки, че новите демократични десетилетия не са най-добро доказателство за това…

Векове наред учителят е най-първият човек в българското общество, заедно със свещеника – т. е. носителите на светлината.

В годините на робството най-голямата заплата в общината получавал учителят. Дори в най-гладните времена българинът отделя от залъка си, за да изучи чедото си. И единствената неизменно просъществувала българска институция отпреди Освобождението до днес неслучайно е именно Българското книжовно дружество, по-късно преименувано на Българска академия на науките.

И никоя идеология не можа да изкорени от българската нравственост устрема към книжовност – затова и Кирил и Методий са равноапостоли, а празникът им е единственият български празник, празнуван неизменно вече трети век!
Този уникален празник има свой актуален смисъл във всяко време. Днес образованието изглежда всеобща даденост – ама сме на първите места в Европа по процент на децата до 12 г. възраст, оставащи извън образователната система и на ученици, които не разбират писан текст... 
Културата е държавна политика (още първото министерство на народното просвещение има задача да се грижи за културата) – ама колко далновидна или продуктивна е? Делото и Денят на българските просветители трябва да бъдат осмислени по нов начин – заради връхлетялото ни с „демократичните промени” всеобщо и мощно обезбългаряване. Именно то изисква днес да честваме делото на българските първоучители и техните следовници с мисъл именно за опазването на българската национална памет!
Защото и българското образование, и българската култура (въпреки някои възхитителни, но самотни примери за обратното) са подложени на ново Баташко клане – в тях е посечено почти всичко, което може да пренесе спомена за българското и духа на революционерите, възрожденците и будителите. Учебниците са същи Балканджи Йово – отрязано е всичко, което възпитава национален дух и идентичност…

Затова от 30 години говоря, че образованието, науката и културата трябва да се обявят в Конституцията за стратегически национален приоритет. Затова подех и инициативата „Да върнем България в българското училище!”

и се надявам да я подхване всеки, който носи поне петънце от величавия дух на нашите предшественици, и всякоя възраст, класа, пол, занятие да възприеме като най-първа държаво-спасителна мисия възстановяването и укрепването на българската историческа памет, опазването на българския език, съхраняването и развитието на българската култура. Именно защото „народността не пада САМО там, гдето знанието живей”!
Не ви ли се вижда тъжен и смълчан монументът на Светите братя в центъра на София? И техният каменен поглед е тревожен, а красивите думи и венци пред него имат смисъл само ако държавата – и всички ние – работим активно за опазването на националната идентичност, първа опора на която са езикът, образованието и културата. Защото и днес България е реално застрашена от изчезване – и като нация със свой запазен облик, и демографски. Българското училище отглежда Самуилови войници – слепи и обречени на безродна миграция.

Всенародната песен „Върви народе възродени” има смисъл само ако „вървим към светли бъднини”, а не към мрачна забрава, и ако държавата наистина подкрепя, насърчава, развива като най-пръв приоритет книжовността – „таз сила” …вечна. Иначе манифестиращите със знаменца безпросветни деца, водени от безпросветни политичета, ще останат само „слепци с очи”…
Затова намирам за абсурдно и „празнуването” на официалните ни празници в последните десетилетия просто с …неработене. На само защото един неработен ден означава загуба на 600 млн. лв. брутен вътрешен продукт (непроизведен). А защото отдавна е изчезнал смисълът на това в такива дни да не се работи – за да се честват активно, с всенародно участие. Вместо това ние честваме… със салата на двора – и най-важното за големите празници е колко големи ще са задръстванията по пътищата на празнуващото Отечество…
За да стигнем до абсурдната констатация: единствената в света държава с празник на словото и знанието изобщо не показва да разбира, че „науката е слънце” – и повечето ни научни институции тънат в мизерия. И Светата си православна църква сме оставили почти в агония. И интелигенцията си сме прогонили от обществения разговор, за политическата трибуна да не говорим…
Ала 24-и май ще продължи да бъде „най-българският празник” само, ако опазваме българското в останалите дни!…

Аделина Делийска
7544 0

Водещи новини