Преподобният Георги живял през VIII-IX век и бил един от многото изповедници на православната вяра, които, без да се опасяват за здравето и живота си, защитавали истините на своята вяра, установени от вселенските събори.
Неговият пример е впечатляващ, но въпреки това няма запазени много сведения за живота му, не се знае къде и кога е роден, къде е бил монах.
Знае се за него едва от първите му прояви в защита на иконопочитанието. През време на гонението срещу почитателите на светите икони, предприето от император Лъв ІІІ Исавър и продължено от сина му Константин V Копроним, твърде строго били преследвани почитателите на иконите и други свещени изображения, публично били унижавани и избивани монаси, унищожавани християнски светини и манастири, пише БТА.
В тези размирни и опасни десетилетия ученият монах Георги се проявил като непоколебим защитник на иконопочитанието, за което претърпял гонения и притеснения.
Но по-късно, по времето на император Константин Багрянородни, когато гонението било прекратено, Георги бил избран за митрополит на град Митилин на остров Лесбос.
Положил много усилия да се умири паството му и да заживее живот по Бога. Когато обаче на власт дошъл иконоборецът император Лъв Арменец, с още по-голяма сила възобновил гонението срещу почитателите на светите икони. През 815 г. той свикал в Цариград много епископи и ги убеждавал да приемат иконоборческото учение. Повикан бил и преподобният Митилински епископ Георги.
Той бил вече твърде стар, но въпреки това проявил смелост и пред всички изобличил императора и патриарха иконоборец за техните еретически заблуждения. За тази си дързост престарелият епископ Георги бил изпратен на заточение в град Херсон (днес в чертите на град Севастопол) на Кримския полуостров, където светият старец починал в изгнание в 821 г.