Ройтерс днес съобщи, че полският министър на селското стопанство Хенрик Ковалчик е подал оставка заради растящия гняв на фермерите в страната срещу вноса на зърно от Украйна, което въздейства негативно на цената на полската земеделска продукция. Нашите фермери също протестират по същите причини, за които лично аз алармирах още през юни м.г.. Проблемът до днес не е решен.
Миналата седмица Президентът Румен Радев и премиерите на други четири страни от ЕС изложиха проблема пред председателката на Еврокомисията Урсула фон дер Лайен с настояване да се вземат мерки по отношение на украинския земеделски внос и посочиха, че в краен случай трябва да бъдат въведени мита.
Полският висш чиновник Ковалчик хвърли оставката си защото не успя да намери изход от създадената от ЕК усложнена ситуация. Комисията, без да се съобразява с националните интереси на отделните държави удължи безмитния внос в ЕС на зърно от Украйна до юни 2024 г..
Протести се надигат и сред производителите в Румъния и други европейски държави, които не спират да си задават съществения въпрос:
Защо зърното от Украйна трябва да остава в страните от Стария континент, а не се доставя за гладуващите в Африка?
Още в средата на миналата година производители от Шуменско алармираха пред мен за опасността държавата да им подложи динена кора и образно казано да плюе на труда на своите като приеме безапелационно вноса на чуждото зърно със съмнителни качества, което не подлежи на прецизен контрол, какъвто под лупа се прави за нашите. Те се опасяваха също така, че част от вноса може да се ползва за производството на хляб, което съвсем ще усложни проблема.
Е, половин година по-късно започнаха масовите протести на зърно производителите у нас. Основно недоволството им преди дни бе съсредоточено във Видин, Русе, Кардам и Силистра , избрани, защото имат гранични пунктове, през които се осъществява вносът на украинската продукция. Протести имаше и в Плевен, Велико Търново и т.н.. Колегите им земеделци от цялата страна ги подкрепиха, а всички агро специалисти в хор запяха очевидното – че ножът вече е опрял до кокала. А той отдавна реже до кръв и не само зърнопроизводителите.
Свидетели сме как, поради приетите квоти за земеделско производство в съюза от йес-мените и госпожите на криминалния преход,
днес ядем всякакви вносни боклуци и нямаме родно производство.
Но на трапезата ни има боб от Египет, лук от Австралия, ябълки от Полша… Същевременно нашите производители си изкореняват градините с ябълки, сливи, круши, праскови… И няма кой да им помогне, нито да ги защити.
Хората с основание се бунтуват срещу явната несправедливост нашите политици да заемат позицията „с чужди драг, вкъщи враг”.
Как и дали ЕС ще реши този проблем в интерес на своите производители, е един от най-важните въпроси, определящ оцеляването на съюза в досегашния му формат.