Мирослав Найденов за novini.bg: Прехраната на българите, е въпрос и на национална сигурност

  • 20 май 2022 14:51

  • 1690
  • 0
Мирослав Найденов за novini.bg: Прехраната на българите, е въпрос и на национална сигурност
© булфото /архив/

Още през февруари т.г. президентът Румен РадевРумен РадевРумен Георгиев Радев е български военен, генерал-майор от резерва. Бивш командир на предупреди, че рискът от продоволствена криза създава заплаха за националната сигурност на България. „Ако не бъдат взети навременни мерки за подпомагане на  сектор „Земеделие“, може окончателно да загубим този отрасъл”, коментира държавният глава. За тази катастрофа предупреждават и много наши и чужди анализатори, които novini. bg представя. Днес по тези важни теми разговарям с бившия министър на земеделието /2009 –2013/, д-р Мирослав НайденовМирослав Найденов Д-р Мирослав Христофоров Найденов е бивш министър на земеделието и храните в правителството на.

Основателни са предупрежденията на наши и чужди анализатори, че продоволствена криза дебне човечеството, в частност и нас тук, в България. Не само войната е причина затова. В основата на проблемите са енергийните суровини. Производството на храни е енергоемко, свързано е с разход на много енергия. Драстичното поскъпване на енергоизточниците рефлектира директно върху него.

Най-важният проблем идва от войната. Припомням, че Украйна и Русия са най-големите производители на зърнени култури в света, те дават 2/3 от тези ресурси в глобален мащаб. Очевидно в Украйна сега е трудно да се обработват земеделските площи под обстрел, а и тези дни бе съобщено, че горивата там за битови нужди са привършили, защото приоритетно се заделят количества за армията.

В Русия  поради санкциите, налагани им от целия свят, имат ядове по отношение на техниката, изкуствените торове и др., най-вече заради ембаргото за износ на зърно. Други големи производители като Индия например има забрани за експорта. Т.е. тези, които имат възможности за износ, превантивно забраняват експорта, а големите страни са в невъзможност и така се отключва каскада от проблеми, които неминуемо ще доведат до огромна продоволствена криза.

Затрудненията със зърното ще отприщят големи усложнения и в животновъдството.

Ще пострада добивът на мляко, на месо, на яйца и т.н. – влиза се в спирала от дефицити на хранителни продукти. Първи ще понесат щети страните от третия свят, особено Африка, където има перманентен недостиг на храни. Там ще върлува отново глад.

Много силно ще се усети продоволствената криза и в Европа, поради свързаността на пазарите и търговските вериги в държавите на Стария континент. Затова и големте държави като Германия и др. вече започнаха да се подготвят за продоволствена криза.

Нашето правителство също незабавно трябва да започне с плановете и подготовката за бедствието, а не както обикновено ние българите правим - да изчакаме да дойде бурята и тогава да се вайкаме.

Произвеждаме няколко пъти повече зърнени храни, отколкото са необходими за изхранването ни.

За нуждите ни са достатъчни около 1,5 милиона тона пшеница, а произвеждаме близо 7 милиона тона. Тази година реколтата е добра и прогнозите са след месец, когато започва жътвата, да приберем дори над това количество. По отношение на новата реколта е задължително държавният резерв, който е около 200 000 тона да бъде завишен. Да се подсигурим със зърно /не само пшеница/ както за хората, така и за животните.

Спешно трябва да се направят и приложат мерки по отношение на животновъдството, тъй като хората от този сектор са изправени до стената. Те вече поголовно колят животните, които отглеждат, само за да не се налага да ги изхранват повече, защото фуражите поскъпнаха двойно спрямо м.г..Също така, новите цени на горивата ги изправят пред невъзможност да се справят със затрудненията в работата им. Инфлацията отделно ги довършва. Държавата може и трябва да помогне на тези хора, за да не си унищожим поголовието, което е създавано години наред. Зърното може да се възстанови бързо - сеем наесен и го прибираме напролет, но с животните не е така.  Ако не се подаде ръка на животновъдите, ще настъпят дефицити на пилешко, свинско, меса, яйца и т.н..

Качеството и безопасността на храните могат да се проследяват от обора до масата от БАБХ.

Агенцията е обвързана в своята дейност и със ДФ „Земеделие”, и с общинските и областните земеделски служби и др. важни дирекции под шапката на министерството.

Според мен БАБХ не трябва да се отделя от земеделското министерство, не е далновидно.  Агенцията беше създадена неотдавна, когато аз бях земеделски министър и получи най-висока оценка от ЕС. Ако има дефицити по отношение на контрола, то те могат да бъдат коригирани, променени. Отделянето на агенцията не носи нищо в полза на крайния потребител, защото храната нито ще стане по-сигурна, нито по-качествена.

България е на първо място в ЕС по сърдечно съдови и ракови заболявания.

Това е следствие от нискокачествената храна и лошият стандарт на живот, на обездвижването.

Факт е обаче, че едно бедно общество като нашето няма как да си позволи висококачествена храна, защото тя не му е по джоба. Факт е също така, че хипермаркетите у нас предлагат онова, което е достъпно за потребителите. През годините са правени различни проучвания, които показват, че качеството на храните у нас не е като това в Германия, Австрия, Франция, Нидерландия и др.богати държави. В основата на всичко това е бедността на масовия потребител у нас.

Продоволствената криза, която ни очаква, ще е много по-тежка от енергийната, и от инфлационната. Тя е нещо страшно. Управляващите трябва да помогнат на българските производители днес, даже да са го направили вече вчера, но не утре. Защото прехраната на българите, е въпрос и на национална сигурност.

Аделина Делийска
1690 0

Водещи новини