Четейки досегашните доклади на международни и местни частно финансирани неправителствени организации, човек може да остане с впечатлението, че ние, българите, нарочно и умишлено газим правата и свободите на някои малцинствени групи. Също така, че медиите, които не са под опеката на въпросните организации и техни присъдружни такива, обезателно не са свободни. Нещо като – ако теб не те щипят в метрото, значи метро няма.
Поредният доклад на „Амнести Интернешънъл“, която се финансира от такси и дарения от членовете й, разглежда опита на България в борбата с дискриминацията. От 2017 г. организацията има свое представителство и у нас. „Група” обяви, че ще работи с централната организация със седалище в Лондон.
През октомври Европейският съд по правата на човека постанови,
че „българските власти са нарушили правото на частен и семеен живот на роми, живеещи във Войводиново, които са били изгонени от домовете си по време на антиромските протести през 2019 г.". Съдът разпореди властите да им изплатят компенсации. През август Комисията за защита от дискриминация се солидализира, че изгонването на въпросните роми от Войводиново е дискриминационен акт.
Да припомним какво всъщност се случи във Войводиново:
В началото на 2019 г. роми бяха прогонени от пловдивското село с бурни протести на местното население, пропищяло от постоянни набези на своите съселяни.
Тогава 56-ма бяха принудени да напуснат домовете си в селото, заради побоя и смъртта на 33-годишен командос от специалните сили.
Заради изгонването на ромите Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) осъди България да им изплати общо 118 000 евро.
През август и Комисията за защита от дискриминация, която от време на време показва, че съществува, постанови, че прогонването на въпросните роми от Войводиново е дискриминационен акт.
Колкото до убития военен в този скандал – за неправителствените наши и чужди организации явно мъртвият си е мъртъв. И неговата смърт, за съжаление, не фигурира в докладите и оценките им.
Скандали като горния изобилстват по нашите географски ширини.
Преди дни например в Казанлък два рода от село Тъжа си спретнаха кърваво меле насред пазара.
И т.н. и т.н….
Въпросът ми е: как НПО-та, съдилищата и наказанията, налагани по докладване от въпросните организации, помагат всичко това повече да не се случва?!