Петъкът, по известен по нашите географски ширини като ден на майстора, е също така ден за театър, а за някои – за равносметка на изтеклата седмица. Тя беше богата откъм скандали и сензации както у нас, така и в международен план.
Аз може и да не съм права, да разсъждавам прекалено регионално и провинциално, но предпочитам преди да обсъждаме кривиците зад границите ни, да се постараем да си подредим къщичката у нас, която след 33 години "демокрация" хептен заприлича на разграден двор. Ето защо ще оставя на маститите финансисти и икономисти да нищят фалитите на чужди банки и отражението им в други държави.
Само мимоходом ще спомена, че дронове и изтребители се гониха из небето над Черно море, МНС разпореди арест за ВВП, ама Русия не била член на този съд и той нямал бил права да се разпорежда на територията на страната, а във Франция ври и кипи от протести и бой на несъгласните с властта. Тъй като съм убедена, че
когато атовете се ритат, магарета като нас страдат,
ще изчакам търпеливо и развоя на войната на украинска територия. Все пак се надявам разумът там да надделее в името на мира, но…човек няма как да е сигурен, когато става въпрос за пари и много пари.
Пак по парични причини, у нас финансовата министърка хептен се обърка и първо написала доклад, че сме щели били да фалираме, а после, още преди първи петли, вербално се отрече от такава възможност. Партиите ловко използваха това за още и още мощни оплювки помежду си, което иде да рече дори на всеки човек само с мозък за равновесие, че обединението им за общо управление на държавата, е химера и мираж.
Пък ние може да си гласуваме дорде е българско…
Тази седмица стана ясно също така, че филмовата академия „Оскар” може да харчи много пари нахалост
за ленти като получилия 7 статуетки "Всичко навсякъде наведнъж". Вероятно само журито и още един файтон хора могат да оценят положително тричасовата психарска кинопродукция. У нас, разбира се, има безрезервни слагачи на всичко отвън, които с големи напъни се мъчат да обяснят колко сме прости това бг зрителите, та повечето не можем да кажем нищо положително за Оскаровия фаворит. Лично аз харесах елегантния начин на коментиране на тазгодишните световни и до неотдавна престижни кино награди, направен от водещия на предаването за култура по БНТ Димитър Стоянович, който говори за всички останали филми – умно и изчерпателно, както по принцип го прави.
Сега аз ще последвам примера му и няма да коментирам българското участие на този форум. Само ще помоля да си припомните чий представител беше нашенския „документален герой” при продажбата и покупката на най-тиражния вестник от съвсем близкото ни минало - „Труд”. Съжалявам, но не давам доверие и уважение на аванта!
Не вярвам и априори на всяка жена, която твърди, че е жертва,
бита и унизена без да разполага с конкретни доказателства затова като Д.Димитрова. Затова и не се учудих, че прокуратурата тези дни оповести, че отказва да образува разследване на нейните закъснели с цели 5 години обвинения срещу популярния актьор Юлиан Вергов. Него можете да го гледате тази вечер на сцената на Народния театър „Иван Вазов” в постановката „Богът на касапницата” от Ясмина Реза. Докато обвинителката му продължава нещо да си коментира, медиите с охота пак я отразяват, защото скандалите и сензациите продават най-добре и това го знае всеки начинаещ журналист и го използва. Все пак за предпочитане е да заложим на истинския театър в храма на Мелпомена, а не на импровизациите извън него. И петък е идеален ден за театър в театъра. Вярвам в думите на класика Н.В. Гогол, че
„…в театъра може да се събере тълпа от пет или шест хиляди човека и всички тези хора, които по нищо не си приличат, изведнъж може да се потресат от едно общо потресение, да заридаят с едни и същи сълзи и да избухнат във всеобщ смях. Театърът е катедра, от която може много да се говори за света на доброто."
А вие в какво вярвате?!