Колата беше направена така, че никой не ни чуваше. Никой не можеше да чуе нищо отвътре навън. Чувахме полицаите, които чукаха по дъските, но те ни чуваха. Минахме през 4 проверки. През цялото време усещането беше, че си отивам. Това беше нашият метален ковчег. Това разказа един от оцелелите от камиона с мигранти край Локорско в ефира на Нова телевизия.
Ние, които избягахме от войната и от ужаса - попаднахме в друг ужас. Пак трябваше да гледаме трупове около нас. Ако половин час беше продължил по пътя си камионът, то нямаше да водим този разговор. Шофьорът заседна, иначе нямаше да спре. Много крещяхме и шофьори отвориха вратата, но нямахме сили, за да ги спрем, разказа друг.
По думите им два часа след като е бил спрял камионът е дошла полиция и линейка.
Ние сме военни, лекари и фармацевти и цял живот сме били във война, нашият проблем е политически и затова сме избягали. Бих могъл да живея добре в Афганистан и то добре, но имахме пробелм с талибаните, казват те.
Оцелелите помолиха тленните останки на загиналите да бъдат транспортирани.