Разрушителното земетресение, което удари Турция в понеделник, взе хиляди жертви и остави цели градове в руини. На многобройните клипове от бедствието се вижда как жилищни блокове рухват като кули от карти под напора, извиращ от земните недра. Освен вълна от съпричастност към пострадалите бедствието предизвика у нас и поредната полемика за това, доколко са устойчиви на силен трус сградите в Пловдив и България и какво правят институциите по въпроса.
Сградите, които са построени некачествено, са най-застрашени от срутване при бедствие от мащабите на последното земетресение в Турция. В риск са и тези строежи, при които на партерните етажи са правени нерегламентирани преустройства, за да се отвори място за магазини, гаражи и т.н. Това се случва, защото при ремонта се премахват основни носещи елементи и това влияе отрицателно на сеизмичната устойчивост на сградите, обяснява собственикът на надзорна фирма в Пловдив инж. Николай Николов пред „Марица“.
Санирането също не решава проблема, обясни експертът. „Паспортизацията, поне на теория, трябваше да даде по-висока устойчивост на конструкциите на старите сгради, но реално това не се случи. Процесът излиза много по-скъпо, освен това работата по конструкцията протича скрито. Така строителите си измиха ръцете и вместо основно да укрепят конструкцията, те гледаха как да опаковат сградата отвън, т.е. да я топлоизолират“, обясни инженерът.
В България всички сгради, проектирани и строени след 1987 г., са изчислени да издържат до 9-а степен на 12-степенната Европейска макросеизмична скала, известна като скалата Медведев-Шпонхойер-Карник. Важна подробност обаче е, че страната ни е разделена на три основни зони по сеизмичните си особености. В най-слабоактивната сградите са изчислени да издържат до седма степен, във втората - до осма, а в райони като столицата, около Пловдив и в други такива сеизмично по-активни райони - до девета степен. Точно тук съществува реална опасност за сградите, които имат слабости, що се отнася до сеизмичната им устойчивост.
Най-рискови остават старите сгради. Сред тях са тези от типа „безскелетни конструкции“ - с дебели глинени стени, без стоманобетонен скелет. Проблемни са и вътрешните стени, които са с голяма площ, без вътрешни обрамчвания за връзка със скелета, т.е., когато бетонните колони са на големи разстояния. Експерти предупреждават, че рискови у нас са селските къщи, построени навремето без проекти и когато в тях са вложени некачествени материали.
За да е устойчива една сграда, тя трябва да притежава редица задължителни носещи елементи: антиземетръсни шайби, колони, пояси. Надеждни са сградите, строени в средата на миналия век, понеже стените им са от плътни тухли - с голяма дебелина, които им дават високи якостни качества. Старите кооперации също в по-голямата си част са сигурни, стига в тях да не са правени преустройства, особено на партерните етажи.
Панелките са най-устойчиви на земетръс
Основната причина за това е системата им на строеж от типа „лего“, която е достатъчно надеждна. В случая говорим за едропанелните жилищни сгради - строени през 60-те и 70-те години на 20. век - при тях са спазени всички изисквания за строително качество, според специалисти. Те обясняват, че при тях в контакта на едрите панели - стенни и подови - връзката е със стоманени закладни части. От УАСГ са правени множество обследвания върху тези сгради, при което е установено, че има не повече от 10-15 процента от връзките с начална степен на корозия, което не е фатално.
Учени от БАН предлагат: Високоякостна стомана прави строежите непоклатими
Ако в бъдещето за строителство се използва високоякостна инструментална стомана клас В вместо досегашната въглеродна стомана клас А, сградите у нас ще бъдат практически неразрушими от земетръси. Това предлага български екип от учени към БАН, ръководен от проф. дн Станимир Карапетков, зам.-ректор на ТУ-София.
„Това ще доведе до оскъпяване на конструкциите с 20%, но от костуемата цена (а не от пазарната, която не се отчита в изследванията по динамика на конструкции). България заслужава тази корекция на инфраструктурата и тогава трагедии като тази, която в момента се разиграва в Турция, никога повече няма да се случват“, обяснява Филип Филипов за "Марица"
Той е сред авторите, които предлагат да бъде изградена изградена „Невронна мрежа за управление на риска при природни бедствия, транспортни произшествия и промишлени аварии“. Тя ще даде възможност да бъдат минимизирани жертвите и щетите в разглежданите области.
„Жертви и материални щети би имало само ако на територията на страната се разрази катастрофално земетресение с магнитуд над 6 по Рихтер. По-ниските магнитуди не биха засегнали сградите и инфраструктурата“, уверяват учените от БАН.