Преживявали сме вече заглушаване на информационни източници и знаем, че това предизвиква само обратен ефект, а е и несъвместимо с демокрацията, посочва председателката на СБЖ Снежана Тодорова.
Свободата на словото, свободата на мнението, свободата на изразяване, свободата в достъпа до информация са във фундамента на всяко демократично общество.
За съжаление, в ожесточени времена на толкова промени и подмени като днешните, се налага едва ли не всекидневно отново и отново да надигаме глас за отстояването на тези свободи насред решения и действия, всъщност несъвместими с демокрацията. Два такива случая ни поднесе и отиващата си седмица.
На 1 февруари влезе в сила решение на Съвета на ЕС за забрана на излъчването в страните от ЕС на още 4 руски телевизии, включително най-голямата и отразяващата официалната гледна точка в Русия – Първи канал. Така общият брой на забранените в ЕС и в частност в България руски телевизии достигна 13.
Още след първата такава забрана, въведена от 1 март миналата година за две излъчващи на различни езици руски медии, СБЖ реагира с позицията, че всяка забрана за достъп до медийни източници, дори и със спорно съдържание, дори и със силен пропаганден профил, е недопустима с оглед свободния достъп до информация. Такава забрана е посегателство не само върху гражданските свободи в обществото, но и сериозна пречка за професионалната работа на журналистите, които трябва да могат да се информират пълноценно и без филтри за всички позиции по темите, които отразяват, особено пък когато те за свързани с толкова сериозни конфликти като войната в Украйна.
Сега не само потвърждаваме тази вече изразена преценка, но добавяме и растящата си тревога от утвърждаването и разширяването на забранителния подход, който е фактическа и официализирана на ниво ЕС цензура спрямо източниците на информация. Това е и диктат върху свободата на европейските граждани да се осведомяват в пълнота за събития и процеси, засягащи всички ни, да изграждат мнението си за тях въз основа на цялото многообразие на информационните потоци. В източноевропейските общества добре си спомняме времената, когато у нас бяха заглушавани „вражески” медии – и аналогиите с онова, което се прави сега в ЕС, уви, са прекалено обезпокоителни.
Историческият опит учи, че всяко такова запушване на информационни източници предизвиква само обратен ефект. И да, ще повторим отново – несъвместимо е с демокрацията.
Другият случай от последните дни, разиграл се в същия контекст вече само на нашенска почва, е свързан пак с устрема за запушване на неугоден за определени политически среди глас – гласът на известния журналист от БНР Петър Волгин. Заради негов коментар на личния му профил в социална мрежа представители на политическа партия внесоха в СЕМ искане да се направи проверка на неговото поведение и на съдържанието на водените от него предавания от рубриката „Политически НЕкоректно” по БНР. Тутакси бе обявено и стартирането на подписка за отстраняването на Волгин от общественото радио. А на 4 февруари пред БНР се проведе протест и контрапротест пак по същия повод. Повечето граждани бяха дошли, за да подкрепят свободата на словото и на различните мнения и да отхвърлят до болка познатата у нас цензура. В репортаж на БНР за събитието се чу следното мнение на участник в него:
„Живели сме под цензура. Имаме право на глас. Всеки може да се информира, да си вземе решение и да си направи изводи и няма нужда да ни казват - това няма да слушате, това ще слушате”.
Петър Волгин отдавна се е утвърдил като журналист с независими позиции и радиоводещ, който дава думата на разнообразни гледни точки. Предаванията, които води, винаги са сред най-слушаните. Не за първи път среди, които не харесват неговите коментари и съдържанието на предаванията му, зоват да бъде уволнен, да му се отнеме думата. Понякога са успявали – случвало се е и да го уволняват, и да му спират предавания. Но какво общо може да имат такива атаки с плурализма на мненията и с демокрацията?
СБЖ винаги ще подкрепя свободата на словото, свободата на мнението, свободата на изразяване, свободата в достъпа до информация. Настъпателната цензура застрашително напомня за други времена, които отдавна са заклеймени. Забраните към неугодни телевизии или излизащи извън статуквото журналистически гласове са стъпки към спускащо се върху всички ни мракобесие, което не бива да допускаме. А политиката на двойни стандарти стимулира поръчковата журналистика – позорна и недостойна мимикрия, която няма нищо общо с достойнството и задължителния критичен дух на тази жизненоважна за демократичното общество професия.
И нека да уважаваме българските слушатели, зрители и читатели, които имат правото сами да изграждат мнението си въз основата на най-широка и най-пъстра палитра от информации и гледни точки. Само информираното общество е способно да взима зрели, мъдри и отговорни решения.
Снежана Тодорова, председател на УС на СБЖ