Да започнем с това, че по време на 48-ото НС един час „работа“ в пленарната зала ни е струвал на нас, данъкоплатците, близо 30 000 лева.
За първите два месеца от дейността си – ноември и декември, депутатите са получили заплати в размер на 3 784 541 лева.
Като закръглим плюс още един месец – януари – отиваме на над 4 милиона. Да ги сметнем в банкноти от по сто лева. Един милион в банкноти от по 100 тежи почти 10 кг. Да ги закръглим на десет.
Това са около 40 килограма столевови банкноти. Или 80 килограма от петдесетлевови банкноти, ако това сравнение може да ви помогне да си представите количеството и „тежестта“ на депутатските заплати.
Това са само заплатите, без останалите разходи.
А субсидиите на партиите (съвсем друг разход!) са 4 780 000 лева. Около сто килограма петесетолевки. Не е зле?
Най-много са за ГЕРБ - 1 265 000 лева, следвани от "Продължаваме промяната" с малко над милион.
ДПС са с 687 000 лева, „Възраждане“ – с 500 000, а БСП – с 464 000 лева. „Демократична България" очакват по сметките си 372 000 лева, „Български възход“ - 231 000 лева, а извънпарламентарните партии над един процент - 241 000 лева.
За същото време депутатите са имали удоволствието да говорят 127 часа от трибуната.
Малко преди Коледа от администрацията на парламента разпространиха справка, в която се казва, че са били приети 22 закона. А ето тук е пълната справка:
Сухата статистика – настрана, много по-важно е какво остава в спомените ни от този странен парламент с кратък живот.
Още преди изборите, които се проведоха на 2 октомври 2022 г., беше публична тайна, че големите играчи се подготвят за следващи избори и на всички е било ясно, че създалата се обстановка на вражда сред електората (разединен както никога преди) е предпоставка за един кух парламент, в който само да се тупка топката.
Въпреки това различните партии имаха възможността да наложат някои законодателни промени – според това как виждаха бъдещето си или бъдещето на България.
За едни беше важно да върнат хартиените бюлетини и ги върнаха, за други беше важно да се въведе механизъм за контрол на главния прокурор, но с различни спънки им изцедиха времето и така и не се стигна до приемане.
За едни гласувания се седеше до посред нощ, за други… не остана време.
Гласувана все пак бе военната помощ за Украйна, но според мнозина анализатори – късно и половинчато, а исканите от нас системи С-300 така и не бяха включени в списъка.
От ГЕРБ нарекоха машините за гласуване „Мадуровки“ и поискаха да се върне гласуването с хартия, от БСП също се обявиха против машинното гласуване.
Интересното е, че т.нар. Мадуровки бяха поръчани и платени по времето на кабинета Борисов 3.
А от БСП две години по-рано бяха във възторг от машинното гласуване и лично Корнелия Нинова, от трибуната на НС, заяви: „Затова днес се обръщам към всички народни представители, но и към българските граждани, за да знаят какво се случва. Призовавам: приемете нашите предложения за единствено и само машинно гласуване като гаранция за честността на изборите и не отстъпвайте с въвеждане на хартиени бюлетини“. (16 септември 2020 г.).
За по-непаметливите социалисти:
Бившият министър на електронното управление Божидар Божанов ни подсети още нещо за „Мадуровките“:
„Министерският съвет на ГЕРБ гласува да купи машини. ЦИК в предишен състав, доминиран от ГЕРБ, БСП и ДПС и с председател от квотата на ГЕРБ ги поръчва“.
Относно опасенията за „манипулации“, той написа: „С хартиена бюлетина става същото – пускат се бюлетини от името на негласували избиратели. Машината обаче пази информация за това кога е вкарана картата за гласуване, така че за разлика от на хартия, тук това е откриваемо нарушение. Затова ние предложихме да се публикува журнала на събитията. ГЕРБ, ДПС и БСП не го подкрепиха“.
„Дневникът е подправен показва манипулация“ – точно обратното, това показва, че ако има каквото и да било разминаване във флашките (дали заради дефектирала флашка или заради опит за слагане на манипулирана флашка), машината открива това и спира изборния ден. Това съобщение ни казва, че машината се пази от манипулации“.
Но хартията се завърна, а машинен вот въобще може и да няма.
След като БСП и ГЕРБ забравиха, че машините бяха тяхна идея, в 48-ото НС имаше и други моменти на амнезия.
Затварянето на въглищните централи бе приписано на едни, оказа се подготвено от други.
След като се случи интересният феномен – всички да се обединят срещу ПП и ДБ – логично, те се превърнаха в дежурните виновни за всичко. Опитаха да им припишат (при това не без успех) и „затварянето на въглищата“.
От ПП се опитаха да припомнят, че договарянето и за това не се е случвало по тяхно време, но гласът им рядко биваше чут. Затова се опитаха да опростят нещата до ето това хронологично и лесно обяснение:
„Припомняме и хронологията на ангажиментите, които България е поемала в последните години за намаляване на въглеродните си емисии:
- 2020 г. Бойко Борисов е договорил с ЕС затваряне на въглищни централи: „Затваряме въглищата 2030 г. и намаляваме емисиите с 55%“
- 2022 г. „Продължаваме промяната“ успява да предоговори обещаното: „Не затваряме въглищата и намаляваме емисиите с 40%“
- Борисов, 2022 г: „ПП убиват въглищните централи““
И, разбира се, 48-ото НС беше също така парад на скандалите.
Ето това описание спокойно можеше да е описание на рап битка от деветдесетте, но всъщност е описание на кулоарите на българския парламент… (Майко мила!):
„„Марици“- те не трябва да се затварят. Намаляването на въглеродните емисии може да стане през сезонно балансиране и не трябва да се затварят никакви капацитети. На колегите от ГЕРБ беше ясно казано, че идеята да сменят инвестициите във възобновяеми енергийни източници и да ги прехвърлят в поредните проекти за саниране на техни фирми, няма как да стане“, посочи той.
Жечо Станков прекъсна изказването на Петков и започна да му подвиква, отново обвинявайки го в лъжа.
„Спрете, спрете“, му отвърна Кирил Петков и понечи да му вземе микрофона. Съпредседателят на „Продължаваме промяната“ се опита да проведе разговор с депутата от ГЕРБ, но това се оказа невъзможно.
Асен Василев се възмути от държанието на Станков и му направи забележка. Кирил Петков от своя страна, този път успешно, отне микрофона на народния представител от ГЕРБ. „Това е безобразие“, обобщи Петков и покани Жечо Станков да застане до него. Той, обаче, не откликна на поканата. За сметка на това си намери втори микрофон и продължи да развива тезата си. Станков се подпря на рамото на Петков, който от своя страна го помоли да не го докосва.
Теменужка Петкова превзе изявлението на „Продължаваме промяната“ и зае мястото на Петков“.
Това, разбира се, е цитат на едно журналистическо и доста смекчено, според мен, възпитано обяснение за случилото се. Ако искате да получите киселини и да си вдигнете кръвното, отворете линка и вижте реалното поведение, дърпането на микрофони и обикалянето около трибунката, гоненето и умишленото дразнене от страна на Жечо, който, признавам си – много го бива да навива нервите на всеки, но и Теменужка Петкова имаше силни включвания, пъргаво избягване и за финал, ни в клин, ни в ръкав, метна и нещо за „парапетите“… Доста зряло поведение, спор няма, съвсем подходящо за парламента и нямащо общо с жълтите медии.
Това е поведението, което хората гледат, което им казва, че агресията и надвикването са начините за водене на спор. Както казах: доста зряло и съвсем подходящо за парламента.
Жечо се завърна след по-малко от два месеца…
Имахме и това:
И това:
(това, трябва да си признаем, обира много от точките, ако бяха в кварталната кръчма… в парламента може би не е много добра идея, но с това разполагаме като депутати)
После още скандали:
А после се оказа, че цялата пара била в свирката. А един икономист ни светна, че „Българските правоохранителни органи не биха могли да надзирават или разследват дейността на Nexo поради простата причина, че тя не оперира в България“ и ченетата ни увиснаха, но керванът си продължи, а мнозина така и не разбраха за какво иде реч, защото бяха прекалено заети да дъвчат лозунгите с все колците.
А за финал ви предлагаме финалното изречение на тази дописка:
„Бившият финансов министър вече съди Тошко Йорданов от "Има такъв народ", а делото отново е в Софийския градски съд. Така серията от граждански искове между политици продължава. Освен тези дела Кирил Петков съди Бойко Борисов, Сотир Цацаров съди Кирил Петков, ГЕРБ съди Бойко Рашков. Слави Трифонов също води дела срещу Петков и Василев“.
Цяло чудо е, ако някой успява да следи съденето между законодателите ни.