Свети Стефан се чества на третия ден след Рождество Христово – 27 декември. Със Стефановден завършват и коледните празници.
Свети Стефан е първият мъченик на христовата вяра. Житието на първомъченика разказва, че юдеите, притеснени от нарастващият брой вярващи, оклеветили Стефан, че хули Бога и по този начин го осъдили. В Йосафатова долина разярена тълпа го пребила до смърт с камъни, но въпреки ужасното дело, малко преди да предаде Богу дух, Стефан се помолил: "Господи, не им зачитай този грях".
Смята се, че денят на светията е последния християнски празник, а дедите ни вярвали, че с този ден се затваря и кръгът на старата година. По традиция младото семейство отива на гости на кумовете, кръстниците или родителите си, а на трапезата се хапват месни ястия. Приготвя се свинско с кисело зеле или баница с месо.
От Стефановден до Йордановден се спазват обичаите, характерни за т. нар. „мръсни дни“ – жените не бива да метат, да мият косите си или да перат, не се правят венчавки, кръщенета, опела.
На този ден празнуват всички с имената Стефан и Стефка и производните им: Стефи, Стефко, Стефанка, Стефания, Фани, Теки, Венчо, Венцислав, Венцислава, Стамен, Стан, Стамена, Станчо, Станимира, Станислава, Стане, Цако, Цанко, Цано, Цанчо, Цанка, Стою, Стоян, Стояна, Стоичко, Шон, Шона.