В отборната игра, каквато гледахме снощи във финалния футболен мач между Аржентина и Франция, който ни остави без дъх, е така.
В българската политика очевидно повечето не разбират грам от отборна, екипна работа - демонстрират ни го повече от три години, поради което смятам, че те нямат никакво право да коментират резултатите от Мондиала. Нашите политици нито са стратези, нито са далновидни, най-малко сред тях са лидери с талант, а държавата върви на автопилот вече трета година.
Далеч съм от мисълта да коментирам резултатите от мачовете в най-великата игра, има си специалисти затова. За мен обаче основният извод от видяното снощи на стадиона в Катар, е че
спечелиха отборните играчи, които на терена показаха, че рицарският принцип "Един за всички, всички за един" е жив и вероятно ще живее до свършека на света и края на човечеството, такова, каквото го познаваме.
Какво беше изумлението ми обаче, когато след мача хора без никакви качества на победители взеха да коментират в соцалните мрежи момчетата от терена с нескрита злост, неприязън и типично по български с голяма доза самомнение, сякаш му дреме на който и да е от световните шампиони за мнението на някойси, известен на един файтон хора в сравнително неизвестната за широкия свят България. Дори една доказано провалила се политичка от годините на "бандитския преход" се направи на пророчица, как Мбапе щял бил да стане като наша Стефка Костадинова някога в необозримото бъдеще и прочее. Комплексари, свикнали да слагат разделителни линии на всичко и между всички взеха да сравняват Меси с Мбапе и т.н.и т.н. Както неведнъж съм казвала и писала -
всеки коментира според себе си - крадецът подозира кражби навсякъде, лъжецът - лъжци и измами зад ъгъла т.н..
По тези изброени причини нито футболът ни е футбол, нито политиката. Ставаме само да се подиграваме на шампионите, защото те са на върха, а той е доста високо от подножието. Така и на някои българи не им увряха балканските глави, че унижението е по-страшно от загубата.
Достойните противници никога не унизяват своя опонент. И като зрителя от последния ред, ще си позволя да изразя доволството си от ФИФА, че не допусна политиканстване на стадиона, което да съсипе удоволствието от Великата игра, както и от домакините в Катар, които очевидно се справиха също чудесно.