Разликите между политиката и порното. Без машини и хартиени бюлетини, да гласуваме за правителство с анкета във Фейсбук (и още…)

Getty Images/Булфото/Novini.bg
share

Две много сходни имена станаха много популярни много бързо през изминалата седмица. Габровски и Габровска. Нищо общо (мисля че) нямат помежду си. Габровски – хирург, проекто-премиер. Габровска – порно актриса, някогашна кандидатка за кмет… А-а-а – имали все пак нещо общо, освен името – и двамата са нереализирани кандидати за родната политика. 

Името на Габровски беше спрягано (филолозите да престанат да натякват, че имена не се спрягат, а само глаголи, ще си спрягаме каквото си искаме – ако искаме и цветове ще си спрягаме) за премиер с първия мандат на ГЕРБ. Парламентът обаче каза НЕ. Коментарите из пространството за кандидатурата бяха разноцветни – едни казваха: голям професионалист; други казваха, че имал нездрави финансови навици и изисквания към пациенти. Нямам как да знаем със сигурност, нали? Трети пък казваха какво общо има хирург с политиката, но те бързо изгубиха интерес към тоя разговор и спряха да казват каквото и да било. 

Габровска пък стана популярна с това, че сподели за какво си мечтае в професионален план (имайки предвид професията ѝ, мечтата ѝ беше доста интересна).

Та, така – новините за двамата Габровски бяха хит през седмицата. Познайте кои се четоха повече – за Габровски или Габровска… Мхм, точно така, правилно подозирате. 

Мечтата на българската порно кралица: Диана Габровска иска да прави секс с цветнокож

Тънкото чувство за хумор (или за реалност, де да знам…) на някои хора ги накара да бъдат (малко злобно) саркастични (добре, де… може и аз да съм бил един от тях, не помня…) и да кажат, че Габровска (с нейната професия) има много повече опит да е в политиката от Габровски (с неговата професия). Но да оставим сега приликите между двете – порното и политиката; да се съсредоточим върху разликите. 

Ето например (политика vs. porno): 

Едното показва най-низките страни на човека, занимава се с извращения и третира най-болните фантазии на участниците; другото е порно. 

Едното предизвиква погнуса у моралните хора и отблъсква с гнусотията си; другото е порно. 

Едното се прави от дегенерати и болни хора, жадни за внимание и алчни за пари; другото е порно. 

Едното привлича най-долните хора към себе си; другото е порно. 

Имам и още, но мисля да спра с това до тук. 

А сега…

Помните ли фразата: „маските са, за да мълчите“? Аз имам перифразиран вариант: „сложните изречения са, за да мълчите!“

Генка Шикерова написа: „Този, който е написал в учебника за 5 клас, че „митът е словесност на родово-племенната общност, на митокултурната общност“ е идиот!!!! Няма дете, което да го разбере, камо ли да го повтори!“

Аз пък имам теория (можете спокойно да я игнорирате, както и горната – за порното и политиката, има горе-долу същата стойност): целта на сложните изречения и тъпоумните уроци, които сякаш умишлено целят да не научат децата на нищо е да ги приучат към нещо…

да ги приучат да наизустяват и повтарят (без разбиране) чужди мисли; като същевременно им набият комплекс за малоценност, че са тъпи и не могат да мислят самостоятелно. Това постига всеки един учебник с умишлено сложни и префърцунени изречения (за деца…!!!) и всеки един учител, който ги кара да го повтарят, осъзнавайки, че не знаят какво означават думите, които излизат от устата им. 

Хора, които повтарят наизустени чужди думи, срам ги е да се пробват да мислят сами и чакат друг да мисли вместо тях, са чудесна електорална биомаса за некадърни политици (самите те тъпи като гъби), които нямат друг начин да виреят, освен в среда на шарани. 

Немислещите се управляват чрез емоции, не доводи и факти. Нищо по-лесно от това. Накарай ги да се подиграват на някого и никога няма да гласуват за него, дори когато им увеличава пенсиите, накарай ги да го мразят и те ще искат да го линчуват, дори когато прави детските градини безплатни. Накарай ги да те мислят за герои (тук платените медии помагат много) и те са твои до гроб (или докато там те помнят…). 

Кажи им, че заплатата в евро ще ги обедни, защото 1000 лв. заплата ще станат 500 евро заплата, а 2 лв. хляб ще станат 2 евро хляб и ги гледай как се потят с калкулатор в ръка и псуват като луди. 

И накрая – нищо, че не правят разлика между Шенгенско пространство и Еврозона (или както те ги познават: Шенген и Еврото и мислят, че са едно и също еврогейско нещо) – те ще искат да правят референдум за тях/срещу тях. И нищо, че например работят за чуждестранен инвеститор, те и референдум за излизане от ЕС ще искат (нищо, че Британия им е жив пример защо не трябва… те се информират от „свои източници“), не се сещат, че без ЕС ще се нахакат да работят за местен „бизнесмен“, който – без еврофондовете – ще е бесен и с намалена в пъти печалба и ще им плаща шепа семки и бонбонки на месец. Ама пà нема да има еврогейски ценности… Ех, че кеф! 

Ето защо им е важно на кремълските имитатори в БГ да има словесност на родово-племенната общност, на митокултурната общност…

Та затова перифразирах: „сложните изречения са, за да мълчите!“, а сега ще го перифразирам пак: „… са, за да не мислите!“

Но пък какво ли разбирам аз… аз съм учил по сходно тъпи учебници. 

В тоя ред на мисли, а и като гледам полемиката от едната страна и апатията – от другата, си мисля, че спорът за хартиени бюлетини за купуване на гласове vs. машинен модерен вот не е състоятелен. А и ми хрумна как може да повишим избирателната активност: изборите за следващото народно събрание – на анкета у Фейсбук. 

Какво? Ще ни отива на държавата, не мислите ли? 
 

 

Водещи новини

Още новини