Две много сходни имена станаха много популярни много бързо през изминалата седмица. Габровски и Габровска. Нищо общо (мисля че) нямат помежду си. Габровски – хирург, проекто-премиер. Габровска – порно актриса, някогашна кандидатка за кмет… А-а-а – имали все пак нещо общо, освен името – и двамата са нереализирани кандидати за родната политика.
Името на Габровски беше спрягано (филолозите да престанат да натякват, че имена не се спрягат, а само глаголи, ще си спрягаме каквото си искаме – ако искаме и цветове ще си спрягаме) за премиер с първия мандат на ГЕРБ. Парламентът обаче каза НЕ. Коментарите из пространството за кандидатурата бяха разноцветни – едни казваха: голям професионалист; други казваха, че имал нездрави финансови навици и изисквания към пациенти. Нямам как да знаем със сигурност, нали? Трети пък казваха какво общо има хирург с политиката, но те бързо изгубиха интерес към тоя разговор и спряха да казват каквото и да било.
Габровска пък стана популярна с това, че сподели за какво си мечтае в професионален план (имайки предвид професията ѝ, мечтата ѝ беше доста интересна).
Та, така – новините за двамата Габровски бяха хит през седмицата. Познайте кои се четоха повече – за Габровски или Габровска… Мхм, точно така, правилно подозирате.
Тънкото чувство за хумор (или за реалност, де да знам…) на някои хора ги накара да бъдат (малко злобно) саркастични (добре, де… може и аз да съм бил един от тях, не помня…) и да кажат, че Габровска (с нейната професия) има много повече опит да е в политиката от Габровски (с неговата професия). Но да оставим сега приликите между двете – порното и политиката; да се съсредоточим върху разликите.
Ето например (политика vs. porno):
Едното показва най-низките страни на човека, занимава се с извращения и третира най-болните фантазии на участниците; другото е порно.
Едното предизвиква погнуса у моралните хора и отблъсква с гнусотията си; другото е порно.
Едното се прави от дегенерати и болни хора, жадни за внимание и алчни за пари; другото е порно.
Едното привлича най-долните хора към себе си; другото е порно.
Имам и още, но мисля да спра с това до тук.
…
А сега…
Помните ли фразата: „маските са, за да мълчите“? Аз имам перифразиран вариант: „сложните изречения са, за да мълчите!“
Генка Шикерова написа: „Този, който е написал в учебника за 5 клас, че „митът е словесност на родово-племенната общност, на митокултурната общност“ е идиот!!!! Няма дете, което да го разбере, камо ли да го повтори!“
Аз пък имам теория (можете спокойно да я игнорирате, както и горната – за порното и политиката, има горе-долу същата стойност): целта на сложните изречения и тъпоумните уроци, които сякаш умишлено целят да не научат децата на нищо е да ги приучат към нещо…
… да ги приучат да наизустяват и повтарят (без разбиране) чужди мисли; като същевременно им набият комплекс за малоценност, че са тъпи и не могат да мислят самостоятелно. Това постига всеки един учебник с умишлено сложни и префърцунени изречения (за деца…!!!) и всеки един учител, който ги кара да го повтарят, осъзнавайки, че не знаят какво означават думите, които излизат от устата им.
Хора, които повтарят наизустени чужди думи, срам ги е да се пробват да мислят сами и чакат друг да мисли вместо тях, са чудесна електорална биомаса за некадърни политици (самите те тъпи като гъби), които нямат друг начин да виреят, освен в среда на шарани.
Немислещите се управляват чрез емоции, не доводи и факти. Нищо по-лесно от това. Накарай ги да се подиграват на някого и никога няма да гласуват за него, дори когато им увеличава пенсиите, накарай ги да го мразят и те ще искат да го линчуват, дори когато прави детските градини безплатни. Накарай ги да те мислят за герои (тук платените медии помагат много) и те са твои до гроб (или докато там те помнят…).
Кажи им, че заплатата в евро ще ги обедни, защото 1000 лв. заплата ще станат 500 евро заплата, а 2 лв. хляб ще станат 2 евро хляб и ги гледай как се потят с калкулатор в ръка и псуват като луди.
И накрая – нищо, че не правят разлика между Шенгенско пространство и Еврозона (или както те ги познават: Шенген и Еврото и мислят, че са едно и също еврогейско нещо) – те ще искат да правят референдум за тях/срещу тях. И нищо, че например работят за чуждестранен инвеститор, те и референдум за излизане от ЕС ще искат (нищо, че Британия им е жив пример защо не трябва… те се информират от „свои източници“), не се сещат, че без ЕС ще се нахакат да работят за местен „бизнесмен“, който – без еврофондовете – ще е бесен и с намалена в пъти печалба и ще им плаща шепа семки и бонбонки на месец. Ама пà нема да има еврогейски ценности… Ех, че кеф!
Ето защо им е важно на кремълските имитатори в БГ да има словесност на родово-племенната общност, на митокултурната общност…
Та затова перифразирах: „сложните изречения са, за да мълчите!“, а сега ще го перифразирам пак: „… са, за да не мислите!“
Но пък какво ли разбирам аз… аз съм учил по сходно тъпи учебници.
В тоя ред на мисли, а и като гледам полемиката от едната страна и апатията – от другата, си мисля, че спорът за хартиени бюлетини за купуване на гласове vs. машинен модерен вот не е състоятелен. А и ми хрумна как може да повишим избирателната активност: изборите за следващото народно събрание – на анкета у Фейсбук.
Какво? Ще ни отива на държавата, не мислите ли?